Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Това, което я убива, са разтърсващите и парализиращи кошмари.
12:55
Книгата пред нея внезапно изчезва. Джейни въздъхва и се намества на масата. Отпуска глава върху дланите си и затваря очи.
Носи се във въздуха. А не, стига вече с това падане, възмущава се тя. Писнало й е до смърт от падането.
Сцената бързо се променя. Джейни е навън. Тъмно е. Тя е сама зад някаква барака, но чува приглушени гласове. Никога преди не е била сама в чужд сън и се чуди как хората могат да сънуват, без да присъстват в сънищата си. Любопитна е. Чака нервно, надявайки се да не е нечий кошмар, който да я изненада иззад стената на бараката или откъм храстите.
Откъм ъгъла приближава, клатушкайки се, чудовищна фигура, обляна от лунна светлина. Кърши храсти, размахва ръце, после ги протяга към небето и издава ужасяващи крясъци. Джейни усеща, че крайниците й започват да изтръпват. Опитва се да се измъкне. Не може.
Дългите пръсти на великана проблясват.
Джейни се обляга на бараката. Трепери.
Гротескната фигура точи ножовете-пръсти един в друг. Стърженето е оглушително.
Джейни започва да пищи.
Фигурата се обръща и я вижда.
Приближава се.
Това чудовище й е познато.
От съня, след който се заби с Етел в канавката.
Джейни се отдръпва от стената, иска да избяга. Но краката й не я слушат.
Лицето на чудовището е разкривено от гняв, то е спряло да точи ножовете си. Стои на метър и половина от нея. Тя затваря очи. Нищо не може да ме нарани, повтаря.
Когато отново отваря очи, навън е ден. Тя е на същото място зад бараката. А страховитата заплашителна фигура се е превърнала в човек — нормален млад мъж.
И той е Кабъл Стръмхелър.
Втора Джейни излиза от тялото на Джейни и се приближава до Кабъл без страх.
Джейни продължава да стои облегната на бараката.
Кабъл докосва лицето на другата Джейни.
Навежда се.
Целува я.
И тя го целува.
Той се откъсва от прегръдката и гледа към Джейни до бараката. По бузите му се стичат сълзи.
— Помогни ми! — моли я Кабъл.
13:35
Звънецът бие. Мъглата се разсейва, но Джейни е неспособна да се движи. Не още. Трябва й поне минута.
13:36
Или две.
13:37
Усеща ръка върху рамото си и подскача.
Километър, метър, сантиметър… какво?
Вдига поглед.
— Готова ли си? — пита той. — Не знаех дали си чула звънеца.
Тя го гледа втренчено.
— Добре ли си, Ханаган?
Тя кимва и си събира учебниците.
— Да — гласът й още не се е възвърнал напълно. Прочиства гърло. — Да — казва твърдо и се усмихва разтреперана. — А ти? Имаш вдлъбнатина на бузата.
— Заспах върху учебника.
— Предположих.
— Ти също, а?
— Аз, ами-и… сигурно съм била много изморена.
— Изглеждаш стресната. Да не си сънувала кошмар?
Тя го поглежда, докато вървят през тълпата към кабинета по политически науки. Той я хваща през кръста, придържайки я към себе си, за да не се загубят по коридора.
— Не съвсем — отговаря тя и примигва. — А ти?
Думите излизат от устата й насечени като куршуми.
Звънецът бие, те са на вратата, той се обръща рязко и вижда изражението й. Спира. Претърсва лицето й с присвити очи. Тя открива в погледа му смут. Дори съзира леко изчервяване, но не може да бъде сигурна за причината.
Учителят влиза и ги изпраща по местата им.
Джейни поглежда през рамо, два реда назад, по средата.
Кабъл продължава да я следи с очи, напълно объркан. Поклаща глава почти незабележимо.
Тя гледа към дъската, но не я вижда. Опитва се да си отговори. Какво, по дяволите, не й е наред. И какво не му е наред на него, та да сънува такива сънища. Дали той знае? Дали я е видял този път?