Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

намерение да правя каламбури. Трябва ли азда ти сваля панталона или искаш да имаш

тази чест?

Той погледна назад към нея.

- Не трябва ли първо да извадиш треската?

- Ако така искаш. – Тя прочисти гърло и се огледа из всекидневната. – Искаш ли

да захапеш семейната сабя, докато го правя? Ако не, имам местна упойка, която ще

направи ваденето много по-безболезнено.

- Зарежи сарказма. Има ли ножици в аптечката?

- Да.

Пакстън отпусна буза на подлакътника на дивана.

- Срежи ми панталона. Горе имам резервни. После ще се преоблека.

- Разкарваме се на голо, а?

Той я погледна.

- Така ли е?

Тя повдигна вежда.

- Един от нас може би.

- Кой от нас? – поиска да знае той.

- Просто се ебавам с мъжеството ти. Боксерки или слипове?

- Срежи панталона и ще откриеш какво да срежеш после… ако има какво. Не мога

да повярвам, че оставям задника си в твои ръце.

- Толкова хубави думи; толкова неромантични обстоятелства.

- Искаш романтика? Разкарай тази пръчка от дупето ми.

- Това е романтично, така си е. Но коя пръчка? Дървената или стоманения прът?

Защото трябва да ти кажа, че ще имаш нужда от голяма промяна в поведението и дори

тогава може да се наложи операция за премахване…

- Млък-вай!

- Добре, времето за игра приключи. Боже, докачлив си. Уау, панталона ти се реже

като масло. На това се казва качество. Ооо, супер, черна коприна. – Тя потри

кокалчетата на пръстите си в материята на бельото му. – Но не мога да разбера дали са

боксерки или слипове. Каква загуба.

- Слиповете ми са загуба?

Тя вдигна поглед.

- Да… те също. – Тя продължи да реже. – Да те уцелят в задника е истинската

загуба обаче – промърмори тя.

Той изви врат, за да види лицето й.

- Какво?

- Целият този сценарий е голяма загуба – диванът, атмосферата, голият ти задник.

Мога да си фантазирам и за трите в много по-добра ситуация.

- Ела тук. – Той я повика с пръст и тя се наведе толкова, че почти легна до него.

Нито застоялата миризма на дивана, нито дори гадният аромат от отлива в този край на

сградата успокоиха бушуващите й хормони.

Пакстън улови една къдрица от косата й и затъкна плътния кичур зад ухото й.

Плъзването на пръстите по ухото й се разпространи към гърдите й, накара зърната й да

настръхнат и я възбуди.

Можеше да отиде в леглото с този мъж, което казваше достатъчно. Тя бе

придирчива. Нежеланието да бъде докосвана можеше да причини това на една жена.

- Продължавай, разсей ме от болката – прошепна той, устните му бяха толкова

близо, че можеше да ги достигне. – Кажи ми фантазията си.

Фантазия? О, да. Е, поне имаше игрива страна, макар да бяха само секс игрички.

Тя искаше нещо истинско, не фантазия, но прелъстителят й бе твърде контузен, за да

участва в онези игри, за които жадуваше тялото й след чувствената му атака. Тя искаше