Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
си възвърне енергията, и смени дрехите си. Щеше й се да може да разчита мъртвата си
домакиня така, както разчиташе изключителния си домакин. И въпреки това у Пакстън
имаше доста неща, които не можеше да разчете. По дяволите, стените му си имаха
стени, които щеше да разруши, една секси тухла след друга.
В гардеробната, осветена от електрифицирани газови лампи във формата на
делфини, Хармъни долови аромата на билки, примесен с този на кедъра. Великолепна
тоалетка я зовеше. По горната част бяха разпилени червени лалета, чиито стебла
растяха по краката, а листата се диплеха около огледалото. Едно време Гюси бе имала
игрива страна.
Хармъни отново усети студен въздух по тила си, ухаещ на увехнал люляк, и видя
жена в отражението зад себе си – Гюси, може би четиридесет годишна и безизразна,
облечена в рокля от лилав креп, диамантено колие и обеци и брошка във формата на
делфин. Изглеждаше… изгубена или се чувстваше изгубена, или самотна, или ядосана
и искаше… навън? След това вече я нямаше.
По времето на Гюси лилавото бе било преходен цвят между траурните черни
рокли и цветовете след траура. Това ли имаше предвид под "навън"? Или искаше да
излезе от замъка?
Доста разтърсена от срещата, Хармъни прерови чекмеджетата на тоалетката за
другата половина от пръстена, но без късмет. Но намери гримоара* на Гюси и го
разлисти. Не откривайки важни заклинания, тя вдигна някои от чаршафите, покриващи
закачалките.
В близките години – е, може би не много близки – някой бе сложил роклите на
подплатени дървени закачалки и ги бе покрил с ленени чаршафи. Роклите бяха много и
великолепни. На Хармъни й се щеше времето да не бе от значение.
Няколко стари кутии съдържаха аксесоари, нощници и спално бельо, а между
слоевете имаше сухи стръкове катриника**, която гонеше молците, докато лавандулата
запазваше свежия аромат. Повечето бяха в приличен вид заради опитите за съхранение
и ниските температури. Но мястото не беше проветрявано.
Хармъни последва повея до остъкления ъглов шкаф пълен с бижута, дреболийки и
украси, някои от които с делфини, но нямаше следа от келтски пръстени. Прокарвайки
пръсти по външните ъгли на шкафа, тя откри скрит лост. Целият шкаф се завъртя,
оставяйки зеещ отвор към тъмен и студен тунел с лъч естествена светлина в далечния
край.
Тя я последва, игнорирайки случайните изцвърчавания и потракването на малки
нокти, чиито притежатели отказваше да назове. Ако някога отново поемеше по този
път, щеше да си доведе подкрепление.
Соленият аромат й подсказваше, че се бе насочила към морето. Врата от червен
лак се отвори към претъпкана с мебели, твърде голяма бивша викторианска
всекидневна, с ориенталски килими и достатъчно съкровища, за да накара да потекат
лигите на всеки дилър на антики.
Тя прекоси прашната всекидневна. Щеше да я огледа по-късно, но точно сега я
викаше скритата зад малък гоблен врата – толкова съблазнена, колкото и от златистата
рокля на разпродажбата.
* гримоар - с тази дума през средновековието са озаглавявали книги, съдържащи заклинания и магически
формули
** кантриника – вид пелин, известен още като божо дръвче
Вратата се отвори към стая в кула – осмоъгълна, с още седем врати вътре, всяка в
различен ярък цвят, стените помежду им с изрисувани клоунски лица, всичките
зловещи и уникални.
Гледките, цветовете и ароматите на… захарен памук и захаросани ябълки… я
удивляваше. Но енергията на Гюси течеше необуздана тук, въпреки маскировката на
стаята във стая за игра със съблазнителни аромати.
Играчките стояха изоставени, тъжни, тихи, самотни, зловещи. Хармъни подпря
отворената врата с тежка, чугунена триколка, преди да влезе вътре.
Голяма почти два на два метра квадратна дървена кутия се намираше в средата на
стаята, изрисуваните й стени показваха цветно морско дъно, над него плуваха делфини
и русалка. Хармъни докосна лицето на русалката и можеше да се закълне, че бе Лизет.
Затвори очи, държейки ръката си на рисунката, и видя Лизет, облечена със златистата
рокля и проправяйки си път през дълбините на морето.
Хармъни се разкашля, както когато развали подгъва на роклята, сякаш морето се
опитваше да я погълне цялата. Дръпвайки ръка от картината, тя си пое дъх и се
успокои. Лизет не се бе удавила или роклята никога нямаше да дойде в нейно владение.