Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

придърпа по-близо, сякаш тя имаше нужда от сгряване.

Имаше нужда от охлаждане, но коя беше тя, та да спори?

Твърде дълго бе стояла без мъж, а Обарващия МакНадарен изглеждаше топъл и

гушкав тип. Гушкането бе моментна грешка, тъй като МакНадарения я прикова до

стената със собственически маниер, обхвана главата й с ръце, разтвори устата си над

нейната и заглуши здравия й разум. Една голяма ръка се плъзна от рамото към кръста

й, където я притисна плътно към него.

Хармъни почти се разтопи, когато топлата й и проявяваща желание сърцевина се

срещна с твърдото му, проучващо мъжество и мракът се превърна в неин приятел. Не

бе нужна светлина, за да усеща, докосва, вкусва, когато той причини серия трептящи

минишокове, събуждащи в отговор нужда у нея да върне удоволствието. Като

допълнение към твърдите му мускули и още по-твърдия му член, той имаше вкус на

подправки, канела и кафе – екзотичен и възбуждащ – и доминираше в целувката с

богат опит.

Този мъж не просто целуваше; той правеше любов с уста, както пристрастеният

към сладолед приближава към нова фунийка, наслаждавайки се на първото близване от

студената и кремообразна сметана, отдавайки се на всяко следващо задоволяващо

завъртане на езика, най-сладкото, чувствено удоволствие, което приключва с порив на

удовлетвореност. Упражнение, целящо да задоволи дълбок, постоянен глад. И докато

езикът на Пакстън превръщаше устата й в чувствен десерт, спирали на нужда се

стелеха по вътрешната страна на бедрата на Хармъни, толкова високо, че тя проскимтя

и разцъфна в очакване.

С яростната атака на желанието, тя боготвореше устата му в замяна с устрем,

какъвто не бе изпитвала. Езикът на Пакстън трябваше да бъде регистриран като

смъртоносно оръжие. Що за мъж би те накарал да си подмокриш бикините само с езика

си… в устата ти? Тя почти свърши при тази мисъл.

Този мъж. Кралят на замъка Пакстън.

- Знаеш ли какви ги вършим? – попита той с дрезгав от удоволствието глас.

- Вършим? – повтори тя. – О. Губим си ума? А след това и дрехите, надяваше се

тя, и връзката ни с реалността, моля.

Пакстън въздъхна до ухото й, сякаш дочул предателските й мисли, което би било

наистина плашещо.

- Има доста загуба на умове, промиване на умове и побъркване на умове тук –

каза той. – Но исках да се уверя, че си с мен. Не само аз усещам това… това…

моментално и съкрушително… придърпване…

- Магнитно привличане? – предложи тя.

- Точно. Имах нужда да се уверя, че си наясно и сме на една и съща страница. Да

те ударят по главата с магнит с промишлени размери рядко е взаимно и често вредно.

- О, взаимно е. – За да го докаже, а и понеже го искаше, Хармъни плъзна ръце под

ризата му, оценявайки забързването на пулса му и секването на дъха му. Кожата и