Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

и то бързо. Но въпреки побъркания дух и заради ясновидската й задача, която

настояваше да бъде изпълнена, тя трябваше да проучи замъка, богатството от старинни

дрехи и собственика му, не задължително в този ред. Стигайки до това решение, тя се

помота из всекидневната, седна на стол за пиано с крака във формата на делфини и

изсвири “Chopsticks”*. Тя отвори всяко чекмедже, търсейки другата половина от

пръстена или друга улика. Усещайки Гюси, тя седна на стол в стил Кралица Ана до

дълга стена, покрита със също толкова дълъг гоблен.

Столът или обграждащият го въздух вибрираха с енергията на Гюси – не просто

със злобната й призрачна енергия, както в стаята за игра, а с истинския й дух, какъвто

би бил приживе, част от който силно позитивен.

Най-накрая търсенето се отплаща. Гюси често бе посещавала това място, в добри

и в лоши моменти, и енергията й се бе събрала около тази стена.

Мелодията на “Приспивна песен” от Брамс достигна до Хармъни и тя се обърна

да види движещите се клавиши на пианото, без никой да свири на тях. Ако Гюси

свиреше, вибрациите на надеждата не й бяха присъщи. И все пак Хармъни вярваше, че

музиката бе знак, че трябва да продължи, че е на прав път. Тя изтика мебелите

настрани и се плъзна зад гоблена, но не откри скрито резе, врата, сейф, стълбище или

тунел по дължината му, нищо друго, освен странна повърхност, която й напомняше на

мазки от четка. Хармъни дръпна гоблена настрана, за да разкрие стена, която

изглеждаше като мръсно платно за рисуване, а вибрациите му бяха заглушени от

голяма сила.

Гюси я озадачаваше почти колкото и Пакстън, разбиващ в целувките, който сега

се връщаше за нея.

Докато Хармъни разресваше косата си с пръсти, Пакстън скъси разстоянието

помежду им, а мислите му бяха фокусирани върху царевична коса, ухаеща на мента –