Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
Когато започнаха да се движат един срещу друг и Хармъни си помисли, че ще
свърши просто така, Пакстън я отдръпна от себе си и тя едва не падна от дивана.
Той я спаси и я задържа, челото му бе долепено към нейното, докато си поемаше
дъх. Чело до чело, дъх до дъх, Хармъни се опита да не се разплаче или да запищи, или
да се разбърбори, или да го цапардоса, просто за забавление.
Кинг въздъхна.
- Помогни ми, става ли? – попита той, думи, които тя подозираше, че никога
преди не бе казвал в едно изречение. – Още минута – каза той – и щях да съм затънал
до… мъжествеността си… в неприятности.
- Мисълта ти е? – сопна се тя.
- Ще съжаляваме. Аз за това, че съм се възползвал, а ти – че си ми позволила.
Хармъни му се присмя.
- Беше взаимно! – Тя тикна пръст в гърдите му така, че той трепна. – Гледай сега,
опипващ човеко с маниери на шимпанзе. Аз съм голямо момиче, отговорна съм за
собствения си сексуален живот и собствените си оргазми. Не съм от тъмните векове*.
Ако оставах по-дълго, щеше да имаш нужда да те пазят от мен. Ще си легна с теб рано
или късно и ще ти хареса, да му се не види. Името е Хармъни. Запомни го, защото при
други обстоятелства ще го крещиш в екстаз. Сега млъквай преди да си ме вбесил.
* Тъмните векове (или тъмна епоха) e периодът от време, за който съществуват само малко източници и
археологични находки, което затруднява историческото му проучване. В Европа това се отнася за
периоди от ранното Средновековие 6 век- 8 век, 10 век, както за времето на преселението на народите в
Британия за времето след оттеглянето на римляните.
Тя му помогна да се изправи, а той бе твърде шокиран, за да не се подпре да нея.
Тя задържа парчетата на панталона му отзад и по времето, когато той ги пое, той се бе
овладял, което не можеше да се каже за нея.
- Хармъни? – Той обгърна раменете й с ръка, за да я обърне към себе си. – За
протокола, мислех, че ако се възползвам от теб ще ме “цапардосаш” или “ще забиеш
остър предмет в здравата ми буза”.
Хармъни се оклюма.
- Съжалявам. Изпращам смесени сигнали. Не е умишлено и не че самата аз не
получих много такива днес. Затова да речем, че си прощаваме и да започнем на чисто?
Изявлението ми остава. Това е новото хилядолетие, Пакстън, и аз съм кралица на
собствения си сексуален живот. Ясно?
Беше си казала всичко. Той я виждаше по нов и по-ясен начин, сякаш тя – като
секс партньор и защитник на спонтанността – можеше да му бъде равна. Очевидно
нова концепция за него.
- Благодаря ти – каза той. – За „горда-че-е-страхотна прелъстителка“, от теб
излиза добра медицинска сестра.
Добре, беше сменил темата, но тя обичаше предизвикателства.
- Със сестрите ми на практика се отгледахме една друга. Добри сме с издраните
колене и други такива.
- Има още като теб?
- Нямаш си и представа. Плашеща мисъл, нали? Но не това беше смисълът.
- Имало е смисъл?
- Имаше смисъл от играчките. Съобщение.
Объркване свъси веждите му.
- И то е?
Хармъни изсумтя.
- Гюси си играеше с мен, за да ми покаже, че може. След това ти ме спаси и
обединихме сили, така да се каже, затова Гюси си игра и с двама ни. Следователно,
един щик се озова прекалено близо до мъжеството ти, за да сме спокойни.
Пакстън трепна.
- Не съм клише. Спрях да използвам “мъжеството си”, както го наричаш, когато
бях в гимназията.
- Износил си го?
- Не, използвах го за нечестиви цели и се оказах прецакан по всеки възможен
начин.
- Дори и така, не си живял като монах, защото начинът, по който се целуваш…
- Аз съм разумен мъж със силно чувство за самосъхранение… и здравословно
либидо. Избирам внимателно, почти до степен на обет за безбрачие.
- И въпреки това току-що остави задника си в мои ръце.
- Трябва да съм бил в шок.
- Можеше да отидеш до болницата.
- Щяха да ме затворят в психиатрично отделение, ако бях казал как се случи.
- Все тая. – Хармъни погледна към стаята с играчките. – Предупреждението е
прието, Гюси – извика тя.
- Отивам да се преоблека – каза Пакстън. – Искаш ли да те изпратя до
гардеробната?
- Не, благодаря. Тази всекидневна е като музей. Искам да поразгледам малко.
Гюси е твърде изморена, за да причини някоя сериозна вреда. Плюс това тази
всекидневна далеч не е толкова негативна, колкото стаята с играчките, освен това
Гюси ме харесва.