Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
да бъде пронизана… от него.
- Много ми помагаш така – каза тя.
- Много си мила, Картрайт.
- Опитвам се. – Тя превърна печалната си въздишка в секси. – Добре, ето я
фантазията… Мисля за гърдите ти, разголени като задника…
- Подборът ти на думи силно ощетява качеството на фантазията. В интерес на
истината е повърхностна и досадна.
- Съжалявам – прошепна тя и духна в ухото му. – Ще се опитам да съм сладка и
прелъстителна. – Тя се поизправи и върна вниманието си върху дупето му.
- Без сарказъм – предложи той, отпускайки глава върху подлакътника на дивана.
- Хубаво. В мислите си те събличам гол, бавно и полека, дреха след дреха и
целувам всяка частита оголена плът, ближейки те сантиметър по сантиметър. – Тя взе
флакона с местна упойка. – После, понеже искам този горещ прът където му е мястото,
ставам и си събувам бикините, едната страна, после другата… а ти се протягаш и – Тя
пръсна дупето му.
Пакстън изврещя.
- Не съм те пипнала.
- Това беше студено като сърцето ти.
- Трябва да си бил жилав войник, мой човек.
- Никога не съм влизал в армията.
- Завършилите военно училище обикновено не продължават ли с военна служба?
- Не съм завършил.
- Не си напуснал. По-скоро би се оставил да те прострелят, отколкото да
напуснеш. Какво стана?
Пакстън изпусна въздишка.
- Изключиха ме, ако държиш да знаеш. Ауч! Олеле!
- Треската излезе!
- Можеше да ме предупредиш.
- Исках да те изненадам, за да не се… ъ… стягаш. Може би трябва да счукам
малко божо дръвче от вещерската градина на Гюси и да го наложа на задника ти. В
гримоара й се казва, че божото дръвче “изтегля трески и тръни от кожата”. От него
става и добро загряващо лекарство.
- Чудя се колко ли хора е простреляла с тези щикове, щом е трябвало да си
отгледа собствено лекарство. – Пакстън докосна челото си. – Виж ме само, говоря така
все едно има…
- Не го казвай. Не можеш да си позволиш друга дупка в…
Той погледна назад към нея.
- Да се грижиш за мен е като да играя хокей на лед по гол задник.
- Или да те прелъстят, без да ти се отплатят?
От раздразнение Пакстън удари глава в подлакътника на дивана няколко пъти.
- Сега трябва да те върнем на работа сякаш нищо не се е случило. – Хармъни
почисти и дезинфекцира раната на Пакстън, нанесе антибиотичен крем и я превърза. –
Готов си. – Тя прокара ръка, погали и плесна перфектната му, непострадала буза. –
Меко като прасковка – каза тя, плъзгайки пръст надолу, надолу…но спря точно преди
да го дари – а и себе си – със сексуалния заряд, който напрегнатото му тяло очакваше.
Когато се наклони към него и очакващото му изражение, той изглеждаше
шокиран да я види. Изпускайки рязко въздух, тялото му се отпусна, с изключение на
появилия се тик на челюстта му.
- Добре ли си? – попита тя.
Той присви очи.
- Защо го направи?
- Хей, виждаш едно хубаво… произведение на изкуството и ти се приисква да го
пипнеш. Бих те попитала дали съм те отървала от част от сковаността ти, но… – Тя се
облегна назад да се полюбува на гърба му, а и по-надолу. – Но от този ъгъл изглеждаш
доста скован.
Очите му не бяха по-малко напрегнати, когато я погледна.
- Имам предвид защо спря?
- Никога не се възползвам от ранен мъж.
- Какъв късмет. Какво ще кажеш да легна настрани и да ти дам пълно разрешение
да се възползваш?
- Мисля, че не си на себе си.
- Така е. Какво ще направиш, ако ти опипам задника?
- Какво направих, когато ми опипа циците?
С наклонена глава, той й отдаде заслуженото.
- Мисля, че измърка.
И едва не свърши, ако искаше да знае.
Той се подпря на една страна, ципът на панталоните му се бе издул, и той я
придърпа към себе си.
- Ти си беля, Картрайт. – Той отново вкуси устните й, захапвайки горната й устна,
а след това и долната, а когато тя отвори уста за да върне услугата, той я целуна с език
и се устреми към нея с енергията на готов за разплод бик, мъжеството му готово и
твърдо.
- Уау – рече тя, поемайки си въздух. – Раняването на гордостта ти не пречи на
уменията ти в целуването. Още те бива.
- Благодаря, но не мога да си припиша всички заслуги. Също толкова ненаситния
партньор помага – каза той, спускайки се за още една целувка, обхващайки с ръце
дупето й и придърпа пулсиращата й сърцевина към пулсиращия си член.