Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

застрашаваше плана, който се формираше в ума му. Добре де, планът, който хората му

бяха втълпили, при това не особено нежно – проклети да са и те, и тя. Но тази уговорка

щеше да проработи, само ако той стоеше настрана. Не беше лесно, когато тя можеше да

го прелъсти само с поглед.

Преди да задействаше плана, обаче, трябваше да разбере по-добре загадъчната

намеса в делата му, а най-добрият начин да го направи би бил да я задържи наоколо за

още няколко часа, след като работниците си тръгнат, без строителни работи, които да

ги разсейват.

Обратно в гардеробната, той й остави пространство.

- Нещо ти е заседнало в гърлото – каза тя. – Искаш ли да ми кажеш какво?

- Проницателността ти е притеснителна, но, ако трябва да знаеш какво е, почти се

сблъсках с бунт заради приказките ти за призраци. Всичките ми работници искат да

напуснат, а това е единственият случай, в който са съгласни за нещо, много благодаря.

– Кинг потърка наболата си брада и огледа безупречните черти на дивата котка.

Плътни устни, нацупени, подходящи за целувки – особено подходящи за целувки, той

вече го знаеше. Коса, изтъкана от злато, очи, големи като чинии, с цвета на аквамарин

и измамно невинни. – Наречи ме луд – каза той, – но съм решен да завърша

реставрацията на замъка, въпреки поколенията Пакстън, които са се провалили в

това… и въпреки факта, че си мислиш, че съм възпрепятстван от призрак.

- Мисля си? Сядал ли си на пробитото си дупе през последния час?

- Добре, може би започвам да подозирам, че може и да имаш право. Какво от

това? Все пак трябва да завърша работата, която съм започнал.

- Която е?

- Да се отърва от това адско място и да го продам за колкото може повече.

Познатия вой дойде от някъде толкова близо до тях, че той подскочи почти на

височината на мадамата до него, което адски болеше. Вбесен от това, че се е стреснал и

от болката в задника, той хвана ръката на Хармъни, за да я предпази от опасността.

В стаята на Гюси, тя го спря.

- Ти да видиш, под невидимата ти военна униформа се криел джентълмен, но аз не

се нуждая от защита.

- Дъниш се, о, велики посреднико. Този вой току-що прозвуча по-скоро като боен

вик, отколкото като предложение за мир, а и да не би вече да забрави за стаята с

играчките? Умиротворител… друг път.

- Сега просто се държиш гадно. – Пълните й устни бяха естествено нацупени, но,

когато го направеше нарочно, както сега, искаше да я изяде, започвайки от и

свършвайки с устата й, но спирайки междувременно на някои великолепни местенца.

- Груб, може би – каза той, изтръгвайки се от фантазиите си, – но също така

честен и практичен. Нямам избор. Отърваването ми от това място е сериозна работа.

- По-сериозна отколкото предполагаш. Чу воя за протест на Гюси. Иска да

запазиш замъка в семейството и си мисля, че си е наумила сериозно да те убеди.