Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
мъхът на гърдите му бяха по-меки от ризата, най-копринената кожа по която бе
прокарвала пръсти – мека като египетски памук – и толкова гореща, че трябваше да
има предупредителна табела. Внимание: Може да причини огнен прилив на оргазмична
лудост.
Въздишката на Пакстън я превръщаше в течен мед, докато тя продължаваше с
тактилното изследване и сериозно планиран секс маратон – златен медал в категорията
“ръце и уста”, подклаждани от издръжливост и решителност – състезание, което и
двамата искаха да спечелят.
Той плъзна и двете си ръце надолу по гърба й, за да обхване задните й части и да я
поеме на ръце.
Инстинктивно, тя обви крака около него, а той ги обърна така, че да може да се
подпре на стената и да се плъзне на пода, където тя да го възседне.
- Не ми пука защо угаснаха лампите – каза той, – това е абсолютно…
Хармъни се заигра с пръсти върху зърната му, докато не се превърнаха в малки,
твърди камъчета, така че той спря да говори.
- Невероятно е, но не си ли разбрал Гюси досега?
- Гюси?
- Всеки път, когато отречеш съществуването й, тя прави нещо, за да докаже, че е
тук.
Подсмихвайки се, Пакстън плъзна ръце под блузата й и спря.
- Какво има между гърдите ти? Изглежда като… торбичка.
- Това е пакетче от ароматни билки – рече тя, казвайки истината.
Той разкопча сутиена й за половин удар на сърцето.
- Да знаеш – каза той. – Ако призракът наистина съществува, това е най-милото
нещо, което някога е правила за мен. Никога не съм бил по-щастлив за нищ…
Лампите светнаха с проблясък, който почти ги заслепи, а със светлината дойде и
проясняването на ума.
Не можеха да се погледнат в очите, но прибраха ръцете си толкова бързо, че
пръстите им се преплетоха. Секунда по-късно, Хармъни се изправи, за да се изтупа от
прахта и да даде време на Пакстън да се изправи и да се отърве от ерекцията си.
Ключалките прещракаха, осем пъти поред.
- Вратите са отворени – рече тя.
- Ако призракът съществува – каза Пакстън, обръщайки се към нея, – тя е злобен
стар прилеп.
Той изкрещя като от болка, залитна и я събори на земята.
- Хей! – тросна му се тя.
- Съжалявам. – Пакстън се наведе, за да й подаде ръка, но се изправи с вик, преди
да бе успял.
- Да не се сецна? – Хармъни се изправи сама, наблюдавайки как Пакстън се
обръща, за да погледне зад себе си, а щом го направи, тя видя причината за
дискомфорта му. Огромен шрапнел и то не какъв да е.
От пушката на една играчка войник в реални размери липсваше щика.
- Какво е? – попита Пакстън, опитвайки неуспешно да си види зад гърба.
- Наистина не ми се ще да ти го казвам, но беше прострелян в задника от дървен
войник.
- Войник играчка? Това е невъзможно – отсече Пакстън.
- Не. Това е Гюси, която се опитва да докаже, че е тук. – Хармъни го заобиколи,
преценявайки щетата. – Знаеш ли, съдейки по мястото, ако не се беше обърнал, щеше
да те уцели право в достойнството.
Пакстън пребледня, а Хармъни обви ръка около раменете му.
- Има ли медицинска сестра на строителния обект?
- Има аптечка за първа помощ. Обикновено Кърт се грижи за охлузвания и
натъртвания, но проклет да съм, ако искам да разбере за това.
- Твърде срамно?
- Твърде близо до подхранване на призрачните ти истории. Не искам бунт, без
значение колко близо бях до това да изоставя кораба заради някакво странно
заклинание.
- Сам ли ще си изкараш щика от задника или ще се разкарваш така наоколо и ще
откажеш лечение като истински мъж?
- Забавляваш се!
- Хей, не всеки ден военен се оставя войник играчка да го простреля там, където
слънце не…
- Няма значение. Нуждая се от лечение. Какво каза по-рано? По-добре дълбокото
синьо море, отколкото дявола?
- Хах. И предполагам, че аз съм дълбокото синьо море?
- Точно така, скъпа.
- Наречи ме “скъпа” още веднъж и ще забия нещо остро в другата буза.
- Взимам си – ауч – поука. Извинявам се. Хармъни… По дяволите, не мога да
повярвам, че те моля за това, но би ли извадила този щик от задника ми, моля?
- Добре, хайде. – Тя потри ръце и го заобиколи.
- Чакай! – извика той, отмествайки със стон задника си от обхвата й. – Не така!
- Тогава как? Много ли боли?
- Само треска е.
- Да? – Тя се приближи до дървения войник в естествени размери, чийто щик
липсваше. – Той го направи – каза тя, сочейки. След това измери дължината на щика на
друга пушка и се обърна към Пакстън с толкова разтворени ръце. – Треската ти