Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
Успокоена и държаща се за гърдите, Хармъни се обърна към стаята. Антична
плетена кукленска количка или детска количка стоеше недокосната, както и полк от
механични войници в естествени размери, строени мирно в редици, с готови пушки с
щикове.
В червена механична кутия за предсказания в естествени размери, дървена
марионетка на циганка носеше твърде много грим.
Добре дошли на алеята на кошмарите. Следваща спирка: психиатрията.
Това място не беше нито за деца, нито за хора със слаби сърца. Хармъни го
усещаше в мозъка на костите си и по-добре да контролираше тревогата си или сестрите
й щяха да дотичат.
Преди да успее да се успокои, лявата й ръка измръзна и келтският пръстен се
вледени отново. Хармъни сви длан, за да го задържи, и заотстъпва от източника на
студа, докато не се блъсна в гигантска кутия с русалка, бутвайки без да иска с лакът
манивелата отстрани. Само толкова му трябваше и лостът започна да се върти, да
набира скорост и да излиза от контрол.
Музика изпълни въздуха, филмова музика, както когато убиецът с брадвата чака в
подножието на стълбите да слезе героинята по нощница.
Сърцето на Хармъни запрепуска и кутията се отвори.
Тя изпищя, след което към нея се устреми лицето на гигантски Джак-в-кутия.
Нещо се удари в задната част на коленете й и тя се обърна, ръцете й вдигнати в
самозащита, но беше само кукленската количка… с безглава кукла вътре.
Зловещата музика забави и Джак увисна, превит надве и взрян в очите й с
блестяща усмивка.
Пъстрите дървени кончета започнаха да се люлеят, после механичните войници
започнаха да маршируват на място, а предсказващата бъдещето марионетка притвори
дървен клепач в страховито намигване.
Хармъни побягна… право в ръцете на Пакстън. Тя закрещя, докато той се
опитваше да я задържи и не спря, докато той не я целуна.
Тя се поддаде на целувката, оставяйки я да изтрие ужаса и защото беше толкова
хубаво да се чувства в безопасност.
- О – рече тя, поемайки си въздух. – Това си ти.
- Колко мъже целуваш така страстно?
- Не съм целувала мъж от три години.
- Лъжкиня. Целуна ме преди един час.
- Да, ами, затънала съм до кръста в алигатори, затова ми прости, че ми се изплъзна
от ума. От колко време стоиш там?
Той огледа плахо стаята.
- Достатъчно дълго, че да се нуждая от психиатър?
- Ставаме двама. Сега трябва да си вървя у дома.
Дърпайки я със себе си, Пакстън пристъпи в стаята със същото патологично
любопитство, което я бе задържало залепнала за пода насред кошмара, ръката му
толкова твърда около раменете й, че тя не можеше да определи кой кого защитава. Той
сведе поглед към нея.
- Никъде няма да ходиш. Вече доказа, че човек не може да се отърве лесно от теб.
Имам предвид…
Тя го сръчка с лакът.
- Прав си. Не се давам лесно. Упоритостта ми беше тествана и ошлайфана. И съм
виждала своя дял от призрачна активност, но това ми…
- Стига с тоя призрак. Сигурно си задействала някой стар превключвател.
Никодемус Пакстън, старият пират, който построил това място, си е падал по
зловещите трикове от къщите на ужасите. Трябва да видиш стаята с кривите огледала
горе. Казвам ти, нямаме призрак.
Триколката, с която бе подпряла вратата се изтърколи в полезрението им и
Хармъни хукна да хване вратата, но тя се затръшна и прещрака, сякаш се заключва. Из
стаята последваща прещраквания едно след друго. Осем врати. Осем прещраквания.
Хармъни пробва вратата за по-сигурно.
- Заключено. – Тя се облегна на нея и наблюдава как Пакстън пробва една от
другите врати в отсрещния край на стаята. – Не си прави труда – рече тя. – Тя ги
заключи всичките.
- Коя тя?
- Призракът.
- Няма… никакъв… призрак.
Лампите изгаснаха, хвърляйки стаята в мрак, в какъвто бе попаднала, когато
изгуби съзнание у дома си.
Само че този път беше будна.
Хваната в капан и оставена на милостта на тероризиращи играчки, призрачната
ръка на паниката стисна здраво Хармъни.
- Кинг, не мога да те видя. Говори ми.
- Тук съм. – Гласът му проехтя като благословия в мрака. – Продължавай да
говориш, за да мога да те намеря.
- Ъ, добре… блузата ми. Мразиш я, но имам хапливи и подстрекаващи, които ще
намразиш още повече, като например…
Търсещите ръце на Пакстън намериха… първо гърдата й.
- О, не знам – каза той. – Тази започва… да ми въздейства.