Върховният повелител

— Значи имаш наблюдатели в родината си – предположи той, – които ти съобщават, когато в Киралия дойде нов убиец?

Тя помълча известно време.

— Да.

Сери кимна.

— Или – изрече той бавно – ще изчакаш няколко дни и ще убиеш някого.

Погледът й стана стоманен.

— Тогава ме наблюдавай. Ще остана в стаята си и ще ми носят храна.

— И двамата трябва си докажем взаимно, че заслужаваме доверие – каза той. – Но ти дойде при мен, значи ти трябва да се докажеш първа. Ще пратя някой да те наглежда и ще говорим пак, след като убиецът свърши работата си. Доволна ли си на това?

Тя кимна.

— Да.

— Изчакай в приемната. Ще пратя човек, който да те съпроводи до стаята ти.

Докато тя вървеше към вратата, той я наблюдаваше, попивайки всяка подробност. Дрехите й бяха обикновени, нито дрипави, нито скъпи. Тежката й риза и панталоните бяха като на обикновените кирлалийци, но начинът, по който тя вървеше, подсказваше, че едва ли се е подчинявала на много хора в живота си. Напротив, по-скоро на нея са се подчинявали.

Гол влезе в стаята веднага след излизането й. Лицето му беше сковано заради опитите му да скрие любопитството си.

— Сложи четирима да я наблюдават – каза му Сери. – Искам да знам всичките й действия. Да наглеждат кой й носи храна и други неща. Тя знае, че ще е под наблюдение, така че нека да види един-двама от шпионите.

Гол кимна.

— Искаш ли да видиш какво носи?

Той повдигна един вързоп. Сери го изгледа с лека изненада. Сети се, че тя беше предложила да отстрани убийците. Едва ли смяташе да го направи с голи ръце. Младежът кимна.

Гол грижливо разви вързопа върху бюрото. Сери се подсмихна, когато видя редицата от ножове и кинжали. Вдигна ги един по един, като проверяваше тежестта им. Някои бяха гравирани с необичайни шарки и символи, други бяха украсени със скъпоценни камъни. Най-вероятно сачаканска изработка. Отдели най-големия от украсените със скъпоценности ножове и кимна на Гол.

— Върни й ги.

Гол кимна, нави вързопа и го изнесе от стаята. Когато вратата се затвори, Сери се облегна назад в креслото си и се замисли за странната жена. Ако всичко, което беше казала, се потвърдеше, тя можеше да се окаже много полезна.

Дали не лъжеше? Той се намръщи. Беше ли възможно Крадците да са я изпратили? Тя беше споменала нещо за „останалите Крадци”. Но той не можеше да се сети за основателна причина някой да направи нещо подобно. Трябваше да се обмислят всички възможности. Щеше да разпита подробно наблюдаващите я.

„Дали трябва да му кажа?” – запита се Сери. За да комуникира по друг начин, освен с уговорените кодирани съобщения, трябваше да си уговори лична среща, което беше допустимо само ако е крайно необходимо. Достатъчно важен ли беше този случай?

Сачаканка, която поддържа контакт с родината си? Определено да.

Но нещо караше Сери да не избързва. По-добре беше да изчака и да види дали жената ще докаже, че е полезна. А и, честно казано, не му харесваше, че трябва да се консултира с някой всеки път, когато се налага лека промяна в тактиката. Дори и при положение, че е много задължен на този някой.