Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Въпросният мъж се появи след няколко минути. Нина беше разговаряла с него няколко пъти по телефона, по различни поводи, но сега за пръв път се срещаха лично. За такава влиятелна личност той нямаше особено впечатляващ външен вид. Попадопулос беше около шейсетте, ходеше прегърбен и сресваше мазната си, рядка, черна коса назад в неуспешен опит да прикрие плешивината на темето си. Имаше гънки мустачки и носеше малки, лъскави очилца, през кои го подозрително се взря в Нина, когато тя го посрещна в кабинета си.

— Добро утро, господин Попадопулос – каза тя, като мислено се поздрави, опитвайки се да сдържи усмивката си. – Чудесно е, че най-после се срещаме.

— Доктор Уайлд, да – отговори той. Имаше гръцки акцент, което не беше изненадващо, но в него се усещаше и лек нюанс на италиански – Братството на Селасфорос бе базирано в Рим, и доколкото Нина бе успяла да разбере, Попадопулос се грижеше за архивите на тайното братство вече трийсет години. – Наистина не мога да разбера защо ме накарахте да дойде в Ню Йорк, не, не! Съществува такива великолепни изобретения, телефон, факс, имейл. Може би сте чували за тях?

— Моля, седнете – предложи му Нина, която вече изпитваше желание да го удуши. Попадопулос изръмжа, но седна. Тя си придърпа друг стол и седна срещу него. – Причината да ви помоля да дойдете в Ню Йорк е, че не успях да ви убедя да ми помогнете по телефон, факс или имейл. И тъй като моите шефове в АСН и вашите началници в Братството най-после стигнаха до съгласие, че моето търсене на гробницата на Херкулес е аргументирано, и тъй като Братството се съгласи да помага на АСН…

— Съгласие, получено пред дулото на пистолет – прекъсна я Попадопулос. – Нямахме друг избор!

— Няма значение как е получено, важното е, че е дадено. И аз бих искала да ви окажа честта да се срещна лично с вас, за да ви обясня защо искам да видя свитъците на „Хермократ“ – оригиналите, а не преписи или фотографски копия.

— В тях няма нищо, което вече да не сте видели – възрази Попадопулос, като размаха ръце. – Те са в наши ръце повече от две хилядолетия и са обстойно изследвани от историците на Братството! Ако в тях е имало някакви      следи към местонахождението на гробницата на Херкулес, че досега нямаше да ги открием?

— Притежавали сте и останалите изгубени ръкописи на Платон за Атлантида, но не сте я открили. Аз я намерих – рязко отговори Нина. Попадопулос я погледна изумен. – На няколко места в „Хермократ“ Критий казва, че ще разкрие на Сократ и останалите местоположението и тайните на гробницата, както са му били предадени от Солон, но така и не го прави.

— Защото ръкописът не е бил завършен!

— Не съм съгласна. Във всяко друго отношение „Хермократ” е напълно завършен диалог. Единственият въпрос, който е останал без отговор накрая, е гробницата на Херкулес – и ако Платон просто е забравил за него, това ще да е невероятен пропуск от негова страна! – Нина снижи гласа си като си напомни, че целта й е да убеди Попадопулос да й съдейства. – Аз съм убедена, че в ръкописа може да се открие още нещо, някаква следа, която не може да се намери в преписите на текста или във фотографиите на пергамента. Господин Попадопулос, и двамата сме историци – ние закриляме и документираме миналото, това е нашата страст и нашият дълг. Това ни мотивира. Наистина вярвам, че ако ми позволите да видя оригиналните текстове, аз ще съумея да намеря някакви следи, които да ни разкрият местонахождението на гробницата на Херкулес. И двамата знаем защо откриването на Атлантида трябва да остане скрито от света, но това е едно истинско древно съкровище, което можем да му покажем.