Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Но докато бъркаше в джоба за ключа, забеляза нещо.
Една гривна лежеше до предната гума.
Даниел се наведе и я взе. Тънка е, направена от мед. Даниел я обърна оттук-оттам и видя редица цифри, гравирани откъм вътрешната страна… Дата?
Намръщи се. Гривната сигурно е на някой, който се е качвал тук днес, иначе снегът щеше да я засипе.
Hо какво е правил човек толкова близо до колата му?
В съзнанието му се мернаха лицата на протестиращите, разгневени, подигравателно ухилени.
Възможно ли е?
Даниел с усилие си пое дъх, дълбоко и дълго, но докато пъхаше гривната в джоба, съзря някакво движение зад снежния хребет, натрупан до стената на паркинга.
Един неясен профил.
Дланите му се изпотиха. Намери електронния ключ на колата и го натисна силно, за да отвори багажника, но замръзна, когато вдигна глава.
Между него и колата имаше някой.
Даниел се втренчи. Умът му трескаво се мъчеше да осмисли онова, което вижда. Как е възможно някой да се приближи толкова бързо до него, без да го забележи?
Човекът бе облечен в черно, нещо покриваше лицето му.
Прилича на противогаз, същата форма, но липсва филтърът отпред. Вместо това от носа до устата се спуска дебел гумен маркуч. Съединител. Маркучът е оребрен и черен и се поклаща, докато човекът пристъпваше от крак на крак.
Ефектът бе ужасяващ. Направо чудовищен. Нещо, изтръгнато от най-тъмните дълбини на подсъзнанието.
Мисли, повтаряше си Даниел. Мисли. Мозъкът му започна да прехвърля различни предположения, за да намери безобидно обяснение. Сигурно е някаква шега, някой от протестиращите се опитва да го уплаши.
После човекът пристъпи към него с отмерено, контролирано движение.
Даниел видя само зловещия уголемен профил на черната гума, която се разпъна върху лицето му, оребрените очертания на маркуча. И после чу дишане — странен, влажен, засмукващ звук, разнасяше се от маската. Като… течни дихания.
Сърцето му се блъсна в гърдите.
— Какво става? — Даниел долови страха в гласа си, треперенето, което се мъчеше да успокои. — Кой си ти? Какво се опитваш да направиш? — по лицето му се стече капка пот.
Сняг, който се топи от топлината на кожата му, или пот? Не можа да определи.
Хайде, овладей се. Това е някакъв тъпанар, който се бъзика. Мини покрай него и се качи в колата.
И тогава, от този ъгъл, Даниел забеляза друга кола. Кола, която не беше тук, когато дойде. Черен пикап „Нисан“.
Хайде, Даниел, размърдай се.
Тялото му остана вцепенено и отказа да се подчини. Можеше само да слуша странното дишане, разнасящо се от маската. Сега е по-силно, по-учестено и по-задъхано.
Приглушено всмукване и после пронизително изсвирване.
Отново и отново.
Човекът се наклони по-близо, държеше нещо в ръката си. Нож ли е? Даниел не можа да види, дебелите ръкавици закриваха по-голямата част от предмета.
Размърдай се, размърдай се.
Даниел успя да се изтласка напред, една стъпка, после втора, но страхът вкорави мускулите му. Той се препъна в снега и десният му крак се плъзна.
Когато се изправи, бе късно. Ръката с ръкавицата запуши устата му, Даниел долови мирис на спарен мухъл от ръкавицата, но и от маската — странна миризма на изгоряла гума, примесена с още нещо…
Нещо познато.
Преди мозъкът му да направи връзката, нещо прободе бедрото му. Пронизваща, остра болка. Мислите му се разсеяха и после съзнанието му се разпиля.
След няколко секунди помръкна.
Изявление в медиите — задържано до полунощ на 5 март 2018 г.
„Лю Соме“
О дьо Плюмашит Кранс-Монтана 3963 Кантон Вале, Швейцария
Петзвезден хотел ще отвори врати в швейцарския курорт
Кранс-Монтана
Разположен на слънчево планинско плато над Кранс-Монтана, високо в швейцарските Алпи, „Лю Соме“ е продукт на въображението на швейцарския строителен предприемач Лукас Карон.
След осемгодишно усилено и старателно планиране и строителство един от най-старите санаториуми в града е готов отново да отвори врати, но като луксозен хотел.
Главната сграда е проектирана в края на XIX век от Пиер Карон, прадядото на Лукас. Прочута е по целия свят като център за лечение на туберкулоза, преди появата на антибиотиците да наложи преобразяването й.
По-късно сградата получава международно признание за новаторската си архитектура и спечелва на Пиер Карон посмъртно швейцарската награда за изкуство през 1942 г.
Съчетаваща изчистени линии с импозантни панорамни прозорци, плоски покриви и недекорирани геометрични форми, един съдия описва сградата като „революционна — проектирана, за да изпълнява функцията си на болница, докато също така създава плавен преход между естествения пейзаж навън и художественото оформление вътре“.
„Време беше да вдъхнем нов живот на тази сграда — каза Лукас Карон. — Бяхме убедени, че с правилната визия можем да създадем хотел, който отдава почит на богатото си минало.“
Под ръководството на швейцарската фирма „Льометр“.
— Устойчива архитектура“ беше събран екип, който да обнови сградата и да добави модерен спа център и център за развлечения.
Изискано реновиран, „Лю Соме“ ще използва иновативно естествени, местни материали като дърво, плочи и камък. Елегантният модерен интериор на хотела не само ще отразява зрелищната гледка отвън, но и ще черпи елементи от миналото, за да създаде нов разказ.
„Това несъмнено ще бъде бисерът в короната на онова, което вече е един от най-красивите курорти в света“ — заяви Филип Фолкем, главен изпълнителен директор на туризма в кантона Вале.
За запитвания от страна на медиите, моля, свържете се с „Леман Пиар“, Лозана.
За общи въпроси и резервации, моля, посетете www. lesommetcransmontana.сh.