Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Принцесата на татко
Принцесата на татко - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Принцесата на татко

Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:

Принцесата на татко
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 50
Перейти на страницу:

Както пишехме едно време по формулярите, произхождам от бедно работническо семейство — майка ми беше шивачка, а баща ми — заварчик. Живеехме в малка къщичка с мама, татко, баба, дядо и чичо. Всички ми обръщаха внимание, правеха всичко възможно животът ми да е интересен и разнообразен. Прекарвах времето си вкъщи с куклите, навън по двора с цветята, баба и майка винаги ме вземаха със себе си, когато отиваха някъде — на пазар, в София при роднините ни или просто на разходка. Баба ми говореше с всички хора, особено добре ме познаваха продавачките на играчки, защото често ги карах да ми показват всичките си стоки и бях доста капризна в избора си. И досега ме срещат лелки и питат дали ги помня. Чудното е, че не съм запомнила нито една мрънкаща продавачка, от която да ме е било страх и да не съм я разпитвала подробно за играчките и украшенията. Обичах да събирам мартенички с брошки и дълго си играех с тях, ако фигурките бяха достатъчно релефни.

През пролетта ходехме да берем теменужки, кукуряк, коприва. Баща ми и дядо ми бяха гъбари, ходехме и за гъби и винаги оставяха за мен удоволствието да откъсна поредната гъбка. Имах и друго царство — Летният театър в Банкя. Дядо ми работеше там. Нещо като пазач, чистач и т.н. Поддържаше зелените площи и гримьорните, когато имаше концерт, посрещаше артистите. Често ходех там с баба и дядо. Разхождах се по сцената, бродех по секторите от пейки, берях цветя и слушах песента на птичките, защото театърът беше в гората, близо до т.нар. къщичка на баба Яга, която за съжаление сега е недостъпна за разходка. Не пропусках нито един концерт. При нас идваха всички естрадни певци — Лили Иванова, Емил Димитров, Богдана Карадочева и много други. Идваха и известни хумористи. На другия ден разказвах на съседките целия репертоар, като се опитвах да имитирам всички изпълнители.

Баща ми бе много добър майстор. Правеше огради за къщи и тераси, занимаваше се с желязо. Купи много евтино купе и двигател от „Шкода“ и след няколко месеца сглоби истинска кола, която ни служи вярно 4–5 години. С нея ходехме из планината, там си постилахме одеяло, хапвахме, татко ми четеше книжки или дялкаше човечета от дърво. Ходехме и на море през лятото. Спяхме на къмпинг в колата, а тя бе за мен истинска къщичка, или в палатката, която носехме. Баща ми правеше чудеса, за да ми е интересно. Научи ме да обичам морето и тази любов не угасва до ден днешен. Веднъж ме заведе на една скала и в малка вдлъбнатина ми направи истинска пещера-ресторант — с масички и столове от камъчета. Страшно мъчно ми беше, че не можем да си го вземем с нас и трябва да остане самотен на скалата.

Родителите на майка ми живееха в Русия, тогава СССР — Волгоград. Два пъти ходихме при тях, а заедно с това и в Одеса, където имаше добри очни лекари. От опитите да ми се помогне нищо не излезе — само ме водеха по лекари и ми биеха инжекции.

Особено добре си спомням второто ни пътуване до Русия. Пътувахме с кораб Варна — Одеса. Бях на шест години, но спомените ми са ясни, сигурно защото впечатленията бяха съвсем различни и не приличаха на нищо познато. Корабът беше цяло малко селище във водата — имаше кино, ресторант, столова, много каюти и кой знае още колко неща. Помня как седяхме на палубата в шезлонги и водата се плискаше под нас. Каютата също беше много интересна, леглата бяха на два етажа и под възглавницата на всяко имаше спасителен пояс, направен от някакъв лек, но много твърд материал. Често ходехме за риба. Сутрин се качвахме на малко пътническо корабче, за да преминем реката, а вечер, уморени след плажа и риболова, се прибирахме в града. Помня как се къпах във Волга, безстрашно плувах със спасителен пояс. А когато оставахме вкъщи, баща ми ме водеше на разходка, четеше ми приказки и правеше различни фигурки от дърво. Обичах го най-много от всички, и за голямо разочарование на майка ми, казвах това на всеослушание. С него споделях проблемите си, мечтаехме заедно как ще построим новата къща и какви стаи ще има в нея.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 50
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)