Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тави посочи към океана от каними около хълма.
— Ще се предадеш.
Насаг се озъби.
— Какво?
— Ще се предадеш — повтори Тави.
— Дори ако всичко това е възможно, аз никога няма да се предам на алеранци или техните легиони — каза Насаг. — Твърде много от тях са по-лоши от животни.
— Няма да се предадеш на алеранските легиони — отговори Тави. — Ще се предадеш лично на мен, на гадара.
Насаг наклони глава, размишлявайки, ушите му се обърнаха напред. Той размени дълъг поглед с Варг, а после склони глава на една страна. После свали дебелия кожен ремък от себе си и го хвърли на огромния каним.
Челюстта на Дуриас увисна и той впери поглед в канимите в нямо удивление.
Варг надяна ремъка и го затегна с привични движения.
— Алеранецо — каза той. — Да предположим, че приема това предложение. Какво ще ти трябва, за да го осъществиш?
Сърцето на Тави заблъска възбудено и той почувства как усмивка разтяга устните му. С усилие я сподави и не си позволи да се ухили, за да не даде на канимите повод за неразбиране.
— Първо — каза той, — имам нужда да заведеш моя ранен при лечител. Ще ми трябва помощта му.
Варг кимна и каза на Дуриас:
— Погрижи се за това незабавно.
Дуриас хвърли поглед към Насаг, но веднага отдаде чест, удряйки с юмрук в гърдите, и побърза да се отдалечи.
Варг кимна и се обърна към Тави.
— Какво друго?
— Всякакви очевидци на нападенията — каза Тави. — Трябва да говоря с тях.
Варг хвърли поглед към Насаг, който кимна.
— Това може да се уреди, сар.
Тави посочи обсадените руини.
— Атаките трябва да бъдат спрени, поне временно.
Варг присви очи, но кимна.
— Ще ти стигне ли времето до полунощ за осъществяването на този план?
— Би трябвало да е достатъчно — отвърна Тави.
Всъщност е повече от достатъчно, помисли си Тави. До полунощ той почти сигурно ще е успял да спази думата си, дадена на канима.
А ако не е успял, то ще е прекалено мъртъв, за да се притеснява за неспазената дума.
Глава 48
Гай Секстус се втурна право към приближаващите редици легионери и ужас, какъвто никога досега не бяха изпитвали, се стовари върху тях.
Пламтящият меч в ръката му беше обгърнат от ослепително сияние и Амара можеше да усети част от страха, който се процеждаше от него. Само веднъж тя влезе в контакт с огнена фурия, внушаваща ужас, и тогава едва не загуби съзнание.
Последствията от страха, предизвикан от фурията на граф Греъм, бяха зашеметяващи — разгром на хиляди варвари-марати и техните бойни животни, те с крясъци избягаха от стените на гарнизона по време на Втора калдеронска.
В сравнение с ужаса, изпратен от Първия лорд към легионерите на Калар, страхът, вдъхнат от Греъм, изглеждаше като моментна загуба на увереност.
Най-близките до Гай мъже, които имаха нещастието да оглавяват центурията в епицентъра, не можеха дори да крещят. Очите им се обърнаха и всички като един паднаха в конвулсии на скалистата земя.
После започнаха писъците. Внезапна и оглушителна какофония започна, когато стотици гърла нададоха сърцераздирателен вой.
Цели редици се стопиха като масло в горещ тиган, дисциплината на легионите изчезна като капки роса под изгряващото слънце. Някои мъже паднаха, хванали се за гърдите и раменете, очите им кървяха, а по устните се появи пяна.
Някои ридаеха и падаха на колене, изтървайки оръжията си от изтръпналите от страх пръсти. Други обърнаха мечове към тези до тях, изпаднали в паника без причина или загубили способността да разпознават братята си по оръжие. Повечето просто избягаха, захвърляйки мечове и щитове.
Сред тези стотици отчаяни души един човек остана на мястото си. Въпреки че лицето му беше смъртно бледо, този мъж някак се противопостави на ужасния страх, прикри се с щита и вдигна меч в нерешително предизвикателство.
Огненото острие на Първия лорд се устреми надолу и нито един щит или меч в цяла Алера не можеше да устои на този изгарящ удар. С взрив от светлина щитът на легионера се разцепи, разлетя се на две части и безброй капки разтопен метал — разрязан толкова лесно, колкото и бронята и плътта под нея.
Той се свлече в облак съскаща пара и ужасна миризма на изгоряла плът, и Амара не можеше да не почувства съжаление, че бедният човек беше така възнаграден за смелостта си, по-голяма от тази на който и да е в този легион.