Зовът на барабана [bg]

— Да, има я още от принудителния труд, но сега е сеитба, Мак Дуб. Разчистването…

— Знам това много добре — каза Джейми леко недоволно. — Нали аз засях пет акра зърно преди месец. И разчистих преди това. — Докато Дънкан беше стоял в Ривър Рън, беше обикалял кръчмите и се бе сдобил с нов кон. Чух това, чу го и Дънкан; настъпи тишина, която говореше повече от думите.

Пейката проскърца и тогава Дънкан заговори отново, по-меко:

— Леля ти Джо ти изпраща подарък.

— О, така ли? — Остротата в гласа му беше още по-осезаема. Надявах се Дънкан да я вземе предвид.

— Бутилка уиски. — В гласа му се усещаше усмивка, на която Джейми отговори с неохотен смях.

— О, така ли? — каза отново, с доста по-различен тон. — Това е много мило.

Чу се проскърцване и шум, когато Дънкан се изправи.

— Ела с мен да я вземем, Мак Дуб. Нека пийнем малко, няма да ти навреди.

— Не, не мога — отвърна със съжаление Джейми. — Не съм спал цяла нощ и съм скапан. Моля да ме извиниш, Дънкан.

— О, дума да не става. — Чу се тих звук, когато една ръка удари по рамо и чух как прекосяват заедно двора. Отидох до прозореца да ги погледна. Косата на Джейми блестеше в тъмно бронзово на залязващото слънце, когато наклони глава да чуе нещо, което Дънкан казваше. По-ниският мъж жестикулираше оживено. Движенията на единствената му ръка не бяха в ритъма на крачките му и той вървеше някак на пресекулки, като голяма кукла.

Какво ли щеше да се случи с него, ако Джейми не го беше открил и не му бе намерил място? В Шотландия нямаше място за еднорък рибар. Там му оставаше единствено да проси. И да умре от глад, разбира се. Или да краде, за да преживява и накрая да увисне на въжето като Гавин Хейс.

Но това беше Новият свят и макар тук животът да беше опасен, той бе изпълнен с възможности. Нищо чудно, че Джейми се чудеше кой има по-голям шанс. Синклер бъчварят или Чизхолм фермерът?

Беше полезно да имаш бъчвар наблизо; това щеше да спести на мъжете от склона дългото пътуване до Крос Крийк или Аверасборо, за да купуват бъчвите, необходими за катрана и терпентина, за соленото месо и сайдера. Но беше и твърде скъпо да се устрои бъчварница, дори с най-основните сечива за занаята. А Чизхолм имаше и жена и малки деца — как ли живееха сега и какво можеше да се случи с тях, ако не получеха помощ?

Дънкан бе ходил много далече, за да открие трийсетимата от Ардсмюир; Гавин Хейс беше първият и ние бяхме сторили за него каквото можахме; погрижихме се да го предадем подобаващо на Божията милост. Трима бяха изтърпели вече присъдите си и — въоръжени само с брадва и кат дрехи, които бяха последното им заплащане — бяха успели да си намерят земя във вътрешността, където си бяха устроили малки чифлици.