Лебедова песен [bg]

48

От мрачното небе се сипеше сняг и трупаше по тесния селски път, който се намираше в онзи район, който преди седем години беше известен като щат Мисури.

Един пъстър кон — стар и прегърбен, но все още сърцат и неуморен — дърпаше малка и грубо направена каруца, покрита със закърпено тъмнозелено платно, която беше странна амалгама от тип „Конестога“ и ремарке. Конструкцията ѝ беше от дърво, но имаше метални оси и гуми вместо колела. Платното представляваше двуместна палатка, която беше разпъната над извитите дървени ребра. От всяка страна на платното беше изписано с бели букви „Пътуващо представление“, а под него, с по-малки букви, се обещаваше: „Магия!“, „Музика!“ и „Победете Маскирания Мефисто!“.

Две дебели дъски служеха като пейка и подложка за краката на каруцаря, който седеше облечен в дебело вълнено палто, започнало да се къса по шевовете. На главата му имаше каубойска шапка, чиято периферия беше покрита с лед и сняг, а на краката си носеше изтъркани стари каубойски ботуши. Ръкавиците му бяха от изключителна важност, за да го пазят от хапещия вятър, а в долната част на лицето му беше увит кариран вълнен шал. Само очите му — смесица от лешник и топаз — и малко груба, набръчкана кожа бяха изложени на лошото време.

Каруцата се движеше бавно по снега, покрай черна и гъста гора, лишена от листа. От всяка страна на пътя попадаха на някой срутен под тежестта на седемгодишната зима хамбар или ферма и единствените признаци на живот бяха черните гарвани, които кълвяха замръзналата земя.

На няколко метра зад каруцата се тътреше огромна фигура, облечена в дълъг, мръсносив балтон, чиито ботуши хрускаха по снега. Ръцете на мъжа бяха напъхани в джобовете на кафявите му кадифени панталони, а цялата му глава беше скрита зад черна ски маска. Очите и устата му бяха зачервени. Раменете му бяха увиснали под бича на вятъра, а краката му бяха премръзнали. На три метра зад него го следваше териер, чиято козина беше покрита със сняг.