Достатъчно време за любов [bg]

— Ако е необходимо, можеш да се разплащаш с валутата на Секундус чрез мен — отвърна Лазарус. — Що се отнася до произведенията на изкуството, ще се изненадаш, като разбереш какви работи правим тук.

— Знам, че сте донесли тук универсален пантограф. Така че взех със себе си няколко програми, главно развлекателни — музика, еротика, сънища и други подобни неща — всичко е създадено, след като напуснахте Секундус.

— Хубаво си го измислил — каза Лазарус. — Предполагам, че по-рано колонизациите са били по-забавни — когато колонистът не е имал друг избор, освен да се скъсва от работа, без да е сигурен кой ще победи — той или планетата. Това, което правим сега, е като да размазваме насекоми с ковашки чук. Джъстин, ще вземеш доста за програмите си, но ги продавай една по една. Предполагам знаеш, че всяка от тях ще бъде копирана веднага щом смени собственика си — тук нямаме закон за авторското право, би било много трудно да се спазва. И стая няма да намериш — тук новодошлите отсядат при роднините си. По-добре приеми предложението ни — по това време на годината навън вали всяка нощ. Джъстин Фут изглеждаше озадачен.

— Не исках да нарушавам уединението ви. Айра, а можеш ли да ми заемеш дивана, на който седя? За кратко време? Тогава…

— Млъквай, Джъстин — Лазарус се изправи. — Синко, ти си обременен от обичаите в големите градове. Добре дошъл при нас си — независимо дали за седмица, или за век. Ти не само си мой пряк потомък — по линията на Хариел Фут, мисля — но си и член на клуба „Целунати от Минерва“. Прибираме го вкъщи, Минерва. А какво става с моите калпазанки?

— Навън са.

— Не им ли каза да се прибират?

— Не. Нещо се нацупиха.

— Това е полезно за техния метаболизъм. Айра, предлагам да обявиш днешния ден за празник.

— Ще го обявя — веднага щом приключа обсъждането на един план за конвейерна обработка на руда с Атина.

— Искаш да кажеш, че възнамеряваш да разбереш какво е решението, което тя вече е взела?

— Можеш да повториш тези думи още веднъж! — обади се компютърът.

— Тина — изрече меко Лазарус, — прекарваш прекалено много време заедно с Дора. Когато твоята работа вършеше Минерва, тя беше мила, учтива, почтителна и скромна.

— Някакви оплаквания от моята работа, деденце?

— Само от маниерите ти, скъпа. В присъствието на гост.

— Джъстин не е гост, а роднина. Освен това е член на клуба „Целунати от Минерва“ — което е същото, като да се е целунал с мен. Логично, нали? Q.E.D.

— Не искам да споря. Внимавай с Тина, Джъстин; тя може като нищо да те впримчи.

— За мен аргументите на Атина са не само логични, но и приятни. Благодаря, братовчедке.

— Вие ми харесвате, Джъстин; бяхте мил със сестра ми. Не се притеснявайте, че ще ви впримча. Не възнамерявам да се местя в клонинг поне през близките сто години — първо трябва до се погрижа на тази планета нещата да потръгнат. Така че засега не се надявайте на нищо, а след век — ще видим. Ще ме разпознаете веднага — ще изглеждам точно като Минерва.