![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Какво става? Господи Боже…
— Елате тук. — Глимпф се е сблъскал с нещо като миниатюрен влак, чиито контури едва сега започват да се очертават. Преди то е било използвано за разходки на посетителите от Берлин из завода. Двамата се покатерват на предния влекач и Глимпф бърника лостовете.
Е хайде, тръгваме, всички сме на борда, а Марви е изключил само осветлението, отзад проблясват искри и даже подухва лек ветрец. Приятно е движението ни.
Глимпф включва предния фар. От профучаващите с грохот странични тунели втренчено гледат фигури в каки дрехи. Бялото на очите им отразява светлината за миг и остава назад. Някои хора махат с ръце. Доплеровият ефект647 променя честотата на техните викове, Хе-е-е-й-й-й-й, като автомобилни клаксони по пресечките на жп линията Бостън и Мейн на връщане у дома… Експресът се движи с добра скорост. Влажният вятър свисти край него. В обратно отразеното разсейване от фара се различават силуетите на носовите отсеци с бойните глави, натоварени на двете малки открити платформи, дърпани от влекача. Някъде напред и почти до границата на светлината, местното пигмейство бяга уплашено и се свива край релсите. Те са възприемали за свой малкия влак и се обиждат всеки път, когато големите хора го реквизират. Някои седят на купчина сандъци и размахват крака. Други опитват да правят стойка на ръце в тъмнината. Очите им блестят в зелено и червено. Някои дори висят на пристегнати към тавана въжета пародирайки камикадзета и атакуват Глимпф и Слотроп с крясъци „Банзай, банзай“, а после изчезват с нервен кикот. Всичко е на шега. Всъщност са доста симпатични…
Точно отзад гръмовито като от мегафони, многогласен хорал:
— О, пфу, че гадост — въздъхва Слотроп.
— Можете ли да отидете назад и да откачите онези платформи? — пита Глимпф.
— Предполагам… — Но като че ли се тутка часове с тази операция. Междувременно:
— И това ми било инженери — мърмори Глимпф. Слотроп успява да откачи платформите и влекачът увеличава скоростта. Разхлабени въжета, яки на ризи, маншети, токи и колани плющят от вятъра. Някъде сравнително далеч зад тях оглушителен трясък и дрънчене, викове в тъмнината.
— Как мислите, това спря ли ги?
Право в гъзовете им, с четиригласна хармония:
— О’Кей, шимпанзета! Имате ли от фосфорните сигнални ракети?
— Дръпни се настрана, приятелче!
Само с това предупреждение ослепителният трясък на Ледената Нощна Светлина649 залива белия тунел. За минута-две видимостта в тунела е нулева. Те продължават устремно напред през удивителна съвършена белота. Белота без горещина и сляпа инерция и Слотроп има усещането, че всичко му е ужасяващо познато, център, около който е обикалял откакто се помни и никога не е стигал тъй близо колкото сега до истинската движеща сила на своето време: лица и факти запълвали неговия инвентарен списък за Ракетата, камуфлаж и отвличащи маневри са безкрайно незначителни пред белия момент, напразното и сляпо дърпане за ръкава, това е важно… моля ви… вижте ни… но вече е много късно, остава само вятър, само коефициенти на натоварване и притокът на кръв в очите му е почнал да забулва бялото до слонова кост, златисти ивици и мрежа от ръбове и ъгли на разтрошената скала… а възнеслата го ръка, го сваля обратно в „Мителверке“…
647
Доплеров ефект — промяната на приеманата от наблюдателя честота и дължина на вълната, когато източникът и/или наблюдателят (приемникът) се движат по направление един срещу друг. Честотата се увеличава, когато източникът и наблюдателят се доближават, и намалява, когато се отдалечават. За вълни разпространяващи се в някаква среда, например звук във въздух, трябва да се отчита поотделно движението спрямо средата на излъчвателя и приемника. За вълни, неизискващи среса на разпространението си, напр. ел. магнитни вълни, е от значение само скоростта един спрямо друг на излъчвателя и приемника. Доплеровият ефект е описан за пръв път в 1842 г. от австрийския математик и физик Кристиян Андреас Доплер (1803–1853). — Б.пр.
648
Електролитна клетка акумулираща ел. енергия за функционирането на жироскопа, поддържащ стабилен курс на ракетата по време на нейния полет. — Б.пр.
649
В случая причинена от експлозията на бялата фосфорна сигнална ракета в белия тунел от каменна сол. — Б.пр.