Гравитационна дъга [bg]

— Гледайте. — Старецът тръгва с усмивка из дългия цех между сините стойки със студено валцовани листове, купища алуминиеви блокове, снопове валцовани пръти марки 3712, 1642, 723… — Сега ще стане интересно.

— Не натам, човече, те по този тунел се спускат. — Но този гигантски елф вече придвижва кабела с помощта на лебедката и захваща с него голям вързоп медно-никелови пръти. Слотроп скача в работния комбинезон, причесва своя алаброс надолу върху челото, изважда джобен нож и подрязва мустаците си от двете страни.

— Заприличахте на Хитлер. Сега вече наистина ще искат да ви убият! — Немски хумор. Това е г-н Глимпф, професор по математика в Дармщатския Технически университет, научен консултант на Съюзническото Военно Управление и собственоличното му представяне отнема известно време. — Хайде да им привлечем вниманието насам.

Попаднал съм в ръцете на безумен маниак.

— А защо да не се скрием тука, докато им мине ядът?

Обаче от тунела по-горе долитат приглушени викове:

— В 37-ми и 38-ми всичко е чисто, пичове.

— О’кей дръгливецо, вие поемате нечетните, а ние четните. — Изобщо няма да им мине ядът и ще претърсват тунел по тунел. Сега е мирно време, не могат да ни застрелят в мирно време… но те са пияни… о, мамицата му. Слотроп е уплашен до смърт.

— Какво да правим?

— Вие ще бъдете експертът по английски език. Кажете нещо провокативно.

Слотроп подава глава навън в дългия тунел и крещи, с възможно най-английския изговор, на който е способен:

— Майор Марви го духа!

— Ето натам, нагоре! — Тропот на галопиращи войнишки обувки, кабари тракат по бетона, съпроводени от множество други зловещи метални звуци, клъц… клъц…

— Хайде, сега — просиява дяволитият Глимпф и включва подемника.

На Слотроп му хрумва свежа мисъл. Отново подава глава и крещи:

— Майор Марви духа на НЕГРИ!

— Мисля, че трябва да побързаме — подканя Глимпф.

— О, току-що ми текна нещо много готино за майка му. — Разхлабеният кабел се опъва сантиметър по сантиметър между лебедката и вързопа валцовани пръти, които Глимпф е нагласил така, че евентуално да рухнат през входа, тъкмо когато американците се появят.

Слотроп и Глимпф се измъкват през отсрещния изход. Малко преди да стигнат първия завой на тунела, всички лампи угасват. Безплътните гласове в продължаващата да бръмчи вентилация набират увереност от тъмнината.

Вързопът алуминиеви пръти рухва с чудовищен грохот. Слотроп шари опипом с ръка, усеща каменна стена и я използва като водач в непрогледната тъмнина. Глимпф е още някъде по средата на тунела, на релсите. Дишането му е нормално и тихо, но се киска на себе си. Зад гърбовете им са приглушените клатушкания на преследвачите, но засега няма светлина. Тихо дрънчене и пронизителното „Himmel“646 на професора. Крясъците се усилват стават по-ясни, появяват се първите фенерчета и е време да излизат от ваната…