Гравитационна дъга [bg]

— Какво става? — пита Слотроп през пенестата шапка на току-що появилата се в ръката му нова бира.

— Майор Марви. Това е неговото прощално празненство. — Вече всички Майки на Марви пеят „Защото той е много готин човек“. Неволно оставаш с впечатлението, че ако си наясно кое е добро за теб, не би трябвало да оспорваш заглавието на хвалебствената песен.

— Хей, накъде се понесе тоя?

— Отива си.

— Сметнах, че е дошъл заради онези от „Дженерал Илектрик“.

— Ами да, ти кой, мислиш, че плаща пиячката?

Озарен от подземната светлина тук Марви изглежда дори още по-непривлекателен от онази вечер на лунна светлина върху покрива на вагона. Сега дебелите пръстени сланина по корема и облещените очи и лъскавите зъби са по-сиви, по-грубо дегизирани. Ивицата лейкопласт залепена спортно напреко върху носната кост, и виолетово-жълто-зелената декорация около едното око свидетелстват за неотдавнашното му стремително пътешествие надолу по насипа на жп линията. Той се ръкува с доброжелателите, подхвърля гръмогласно мъжкарски признания в любов, обръща особено внимание на руснаците:

— Е, обзалагам се, че сте подсилили бирата с малко водка! Ха? — продължава нататък — Влад, мой човек, как ти е гъзът?!

Руснаците изглежда не го разбират и съответно могат да гадаят само по озъбената усмивка и облещените очи. Слотроп току-що е издухал с пръхтене бирената пяна от носа си, когато Марви го забелязва и сега очите му вече наистина изпъкват още повече.

— Ето го — могъщ рев и сочи Слотроп с треперещ пръст — Бога ми, това е проклетият англичанин. Хванете го, момчета!

Какво, да ме хванат ли? В течение на един почти безкраен момент Слотроп продължава да разглежда този пръст, ангелски пухкав и разкрасен с очарователни извивки и гънки.

— Спокойно де, спокойно, мой човек — подхваща Ян Скъфлинг, но враждебните лица започват да го окръжават. Хм-м-м-м… Точно така, да бяга: той плисва бирата в най-близката глава, запраща празната снарядна гилза в друга, намира пролука в тълпата, плъзва се и хуква, през червендалести лица на спящи пияни хора, извисени шкембета облечени в каки и разкрасени с гирлянди бълвоч, отдалечава се в дълбокия напречен тунел, сред детайлите от Ракетата.

— Дигайте се, тъпоглавци — реве Марви — не оставяйте тоя хапльо да се измъкне!