История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Бригадата се състои от седем колони и за планираната операция е разделена на две групи: северна — от пет колони, която наброява 2200 души с 850 мулета, и южна — от две колони, състояща се от 1000 души с 250 мулета. Двете групи пресичат река Чиндуин през нощта на 14 февруари 1943 г., прикривани от действия на редовните войски. Като се движат на изток, те се разделят на предварително определените колони и след това извършват серия от нападения срещу японските предни постове, прекъсват жп линии, вдигат във въздуха мостове и организират засади по пътищата. В средата на март колоните преминават река Иравади, която се намира на 160 км източно от Чиндуин. През това време японците вече са наясно с опасността и разгръщат голяма част от две дивизии, за да им се противопоставят. Притиснати от тези контрадействия и други трудности, колоните са принудени да се изтеглят и до средата на април успяват да се завърнат в Индия, като загубват една трета от състава си и изоставят снаряжението си.
Операцията има слаб стратегически ефект и японските загуби не са големи, но тя показва, че британските и индийските войници могат да действат в джунглата, и натрупва полезен опит, как трябва да става снабдяването от въздуха, като същевременно изтъква нуждата от превъзходство в небето. Операцията принуждава командира на японската 15-а армия генерал Мутагучи да признае, че не може да разчита на река Чиндуин като на сигурна бариера и че за да попречи на една британска контраофанзива, трябва да продължи настъплението. Така японците преминават границата с Индия през 1944 г. и се стига до съдбоносната битка при Импхал.
Бъдещо планиране
Сериозната британска офанзива през сухия сезон на 1942–1943 г. е осуетена от административни трудности и от липса на възможности. Както е решено на конференцията в Касабланка през януари 1943 г., главната цел за следващия сух сезон 1943–1944 г. трябва да бъде нападение срещу Рангун откъм морето, наречено операция „Анаким“, която трябва да бъде предприета след британско и китайско настъпление в северната част на Бирма и превземането на основни пунктове по крайбрежието. Постигането на тези цели означава, че трябва да бъде наложено превъзходство във въздуха и да бъдат съсредоточени значителни военноморски сили с достатъчно десантни средства, както и да бъдат решени проблемите от административен и логистичен характер.
Трудностите за изпълнението на тези условия са толкова очевидни, че през пролетта на 1943 г. Уейвъл е склонен да обърне гръб на Бирма, за да пред-приеме операция в Суматра като заобиколен начин да бъдат победени япон-ците. При посещението му в Лондон през април разговорите му с Чърчил и с началниците на щабовете го убеждават, че операция „Анаким“ трябва да бъде отложена или изоставена, и вместо нея е избрана акцията в Суматра, на която е дадено кодовото название „Калверин“. Тази индиректна атака допада на Чърчил, но на свой ред трябва да бъде изоставена по същите причини, поради които отпада и „Анаким“, и поради американското настояване, че е по-важно в най-скоро време да бъде отворен отново пътят по суша за снабдяване на Китай. Така операциите на юг са спрени, въпреки че планирането им продължава. Ако в този театър на военни действия трябва да бъде направено нещо, то трябва да е в Северна Бирма.
Двайсет и четвърта глава
Битката за Атлантика
Най-критичният момент в битката за Атлантика е през втората половина на 1942 и първата половина на 1943 г., макар че тя продължава на приливи и отливи през всичките шест години на войната. Всъщност може да се каже, че започва преди самата война, когато на 19 август 1939 г. първите подводници за действия в океана отплават от Германия към бойните си бази в Атлантическия океан. До края на месеца в навечерието на германското нахлуване в Полша в океана излизат 17 подводници, а 14 предназначени за крайбрежно плаване подводници навлизат навътре в Северно море.
Въпреки че започват да се въоръжават сравнително късно с подводници, в началото на войната германците разполагат с общо 56 (макар 10 да не са напълно готови за действие), което е само с една по-малко в сравнение с бри-танския военноморски флот. От тях 30 са т.нар. патици за плаване в Северно море, неподходящи за Атлантическия океан.