Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Не виждам някаква последователност в ударите на инквизиторите — обади се Бриз. — Сигурно нападат там, където ги пращат информаторите.
— Очевидно ще се наложи да ограничим активността си в районите на тези станции — рече Докс, без да спира да пише.
— За щастие работилницата на Клъбс не е в близост до някоя от тях — повечето са в бордеите.
— Не само че трябва да ги избягваме — допълни Келсайър, — а и да се приготвим да ги неутрализираме.
Бриз се намръщи.
— Ако го направим, рискуваме да се издадем предварително.
— Но помислете за проблемите, които ще им създадем. — Келсайър вдигна пръст. — Марш каза, че има минимум трима Усмирители и един Издирвач във всяка станция. Това прави сто и трийсет министерски Мъгливи — трябва да са наемали хора от цялата Централна област, за да получат такъв брой. Ако успеем да ги ударим наведнъж…
— Никога няма да можем да убием толкова много с нашите сили — възрази Доксон.
— Бихме могли да използваме остатъка от армията — рече Хам. — Настанени са в бордеите.
— Имам по-добра идея — рече Келсайър. — А защо не наемем други банди? Ако имаме десет групи, всяка със задача да нападне по три станции, можем да почистим града от министерските Усмирители и Издирвачи за броени часове.
— Ще трябва да обсъдим въпроса със синхронизацията — отбеляза Доксон. — Бриз е прав — избиването на толкова много принудители за една вечер е сериозна задача. Йнквизиторите няма да се забавят с ответния удар.
Келсайър кимна. „Прав си, Докс. Синхронизирането е от жизнено значение“.
— Ще се погрижиш ли за това? Намери ми подходящи банди, но изчакай да изберем момента, преди да им дадеш местонахожденията на станциите.
Доксон кимна.
— Добре — рече Келсайър. — Хам, като стана дума за войската, какво е положението с тях?
— По-добро, отколкото очаквах. Преминали са курс на обучение в пещерата и са сравнително опитни. Освен това се смятат за „най-лоялното“ ядро на армията, тъй като не са последвали Йеден в битка противно на волята ти.
— Удобен начин да се заобиколи фактът, че изгубиха три четвърти от силата си в най-обикновена клопка — изсумтя Бриз.
— Те са добри войници, Бриз — заяви твърдо Хам. — А също и онези, които загинаха. Не говори пренебрежително за тях. Въпреки че армията ни е добре скрита, опасявам се, че скоро ще я надушат.
— Точно затова никоя група не знае за останалите — рече Келсайър.
— Искам да кажа нещо за тези мъже — заговори Бриз. — Разбирам колко е важно да пратим Хамънд да ги обучава — но честно казано, какъв е смисълът ние с Доксон да ги посещаваме?
— Хората трябва да познават водачите си — отвърна Келсайър. — Ако нещо се случи с Хам, някой друг ще трябва де поеме командването.
— Защо не ти? — попита Бриз.
— Просто ме послушай — отвърна Келсайър. — Това е за доброто на всички ни.
Бриз завъртя очи към тавана.
— Да съм те послушал! Май напоследък все това правим…
— Както и да е — прекъсна го Келсайър. — Вин, какви са новините от благородниците? Откри ли нещо полезно за Къща Венчър?
Вин се поколеба.
— Не.
— Но следващата седмица балът ще е при Венчърови, нали? — попита Доксон.
Вин кимна.
Келсайър не сваляше поглед от момичето. „Дали би ни казала, ако знае нещо? — Тя срещна погледа му, но той не можа да прочете нищо в очите й. — Това момиче е твърде опитна лъжкиня“.
— Е, добре — въздъхна той. — Продължавай да слухтиш.
— Ще продължавам — отвърна тя.
Въпреки умората тази вечер сънят не спохождаше Келсайър. За съжаление не можеше да ходи по коридорите — само неколцина прислужници знаеха, че е в къщата, а не биваше да се показва на останалите сега, когато репутацията му нарастваше.
Неговата репутация. Въздъхна, облегна се на парапета на балкона и се загледа в мъглите. Имаше неща, които не му даваха покой. Другите не подлагаха на съмнение решенията му, или поне не го правеха открито, но той усещаше, че опасенията им нарастват. „Така е най-добре. Ако нещо се случи, предпочитам аз да съм този, който ще пострада“.
На вратата се почука. Беше Сейзед.
— Моите извинения, господарю Келсайър. Но дойде един стражник. Каза, че ви видял на балкона. Опасявал се да не се издадете пред другите.
Келсайър въздъхна, но се прибра, затвори вратата и дръпна пердетата.
— Не съм създаден да живея в анонимност, Сейз. За крадец не ме бива особено в криенето.
Сейзед се усмихна и понечи да си тръгне.
— Сейз? — спря го Келсайър. — Не мога да заспя — имаш ли някои нови истории за мен?
Сейзед се ухили и прекрачи в стаята.
— Разбира се, господарю Келсайър. Напоследък си мислех, че ще е хубаво да научите за Откровенията на бенетите. Мисля, че ще ви дойдат добре. Бенетите били доста развит народ, който обитавал Южните острови. Храбри моряци и надарени картографи — някои от картите, които се използват в Последната империя до ден-днешен, са от бенетските изследователи. Религията им е пригодена да се използва на борда на кораби, които пътешестват с месеци из моретата. Капитанът бил и свещенослужител, преминал специално обучение за целта.