Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Мислеше, че не е за мен.
Щом стигнаха края на коридора, Ричард я преведе през поредния гъделичкащ щит. В триъгълната стая имаше пейка. Сложи я да седне до себе си и постави светлата сфера помежду им.
— Бердин, мисля, че разбирам как се чувстваш. Знам как се чувствах аз, когато дядо ми каза да забравя Калан. Никой не може да ти казва какво да чувстваш. Или го чувстваш, или не. Макар да не разбирам и да не приемам това, което ми каза, вие сте ми приятели. Да си приятел не означава да си същият като другия. Въпреки различията приятелите са си приятели.
— Господарю Рал, знам, че никога няма да можеш да ме приемеш, но трябва да ти кажа. Утре ще се върна в Д’Хара. Не бива да имаш за свой страж някого, когото не одобряваш.
Ричард се замисли за миг.
— Обичаш ли варен грах?
Бердин се намръщи.
— Да.
— Е, аз пък мразя. Това кара ли те да ме харесваш по-малко, имам предвид това, че не харесвам нещо, което ти обичаш? Кара ли те да поискаш да престанеш да изпълняваш задълженията си като мой защитник?
Тя направи гримаса.
— Господарю Рал, тук става въпрос за нещо по-различно от варения грах. Как можеш да се довериш на някого, чието поведение не одобряваш?
— Не че не го одобрявам, Бердин. Просто на мен това не ми изглежда правилно. Но не е и необходимо да ми изглежда. Виж, някога имах приятел, също горски водач. Двамата с Жил прекарвахме доста време заедно, тъй като имахме много общо помежду си.
Той се влюби в Луси Флекнър. Аз я мразех. Тя беше жестока с Жил. Не разбирах как е възможно той да я обича. Не я харесвах, мислех, че той би трябвало да изпитва същото. Изгубих приятеля си, защото не можеше да е такъв, какъвто си мислех, че трябва да бъде. Не го изгубих заради Луси, а заради себе си. Изгубих всички хубави неща, които бяхме преживели заедно, защото не исках да му позволя да бъде себе си. Винаги съм съжалявал за тази загуба.
Сигурно и при теб става въпрос за нещо такова. Когато се научиш да си по-различна от тази, която си била преди — Морещица, както стана с мен, когато пораснах, ще разбереш, че да си нечий приятел означава да го харесваш заради това, което е, заедно с онова в него, което не разбираш. Причините да го обичаш омаловажават неразбираемите за теб неща в него. Не е нужно да разбираш всичко или пък да правиш като него, нито да живееш живота му. Ако наистина го обичаш, ще искаш да бъде онова, което е. Нали точно затова го харесваш.
Аз те харесвам, Бердин, и само това има значение.
— Наистина ли?
— Наистина.
Тя обви врата му с ръце и го прегърна.
— Благодаря ти, Господарю Рал. След като ме спаси, се притеснявах да не съжаляваш. Радвам се, че ти казах. Райна също ще си отдъхне, като разбере, че няма да правиш с нас това, което правеше Мрачният Рал.
Част от стената близо до тях се плъзна встрани. Ричард хвана Бердин за ръката и я поведе през нова врата, по стълбище и през схлупена влажна стая с каменен под, който се издигаше в огромна бабуна в средата.
— Ние ставаме приятели, значи мога да ти кажа какво от онова, което направи, не ми харесва, кое не одобрявам и къде сбърка.
Ричард кимна.
— Не ми харесва какво направи с Кара. Тя е много ядосана.
Ричард огледа пак странната стая, която като че ли поглъщаше светлината.
— Кара ли? Да ми е ядосана? Какво съм й направил?
— Държа се лошо с нея заради мен.
Когато Ричард сбърчи лице в объркана гримаса, тя продължи:
— Когато бях под онова заклинание и те заплаших с Агиела си, след като се върна от търсенето на Броган, ти се ядоса на всички ни. Държа се с тях така, сякаш те също са ти направили нещо, макар че виновна бях единствено аз.
— Нямах представа какво става. Почувствах заплаха от страна на Морещиците заради онова, което направи ти. Тя би трябвало да го разбере.
— Разбира го, но след като в края на краищата разбра всичко и отново ме направи цяла, не отиде при Кара и Райна да им кажеш, че си се държал с тях лошо, сякаш са представлявали заплаха за теб като мен.
Ричард усети как се изчервява в тъмнината.
— Права си. Чувствам се ужасно. Защо не ми е казала?
Бердин повдигна вежда.
— Ти си Господарят Рал. Ако решиш да я набиеш, защото не ти харесва начинът, по който ти е казала добро утро, тя няма да гъкне.
— Ами тогава защо ти се осмеляваш да говориш?
Бердин го последва в един странен коридор с павиран под, широк едва половин метър и гладък, заоблен като тунел. Стените му бяха изцяло позлатени.
— Защото си приятел.
Той се извърна и й се усмихна в благодарност през рамо, а тя посегна с ръка към златната стена. Ричард я дръпна за китката миг преди да е стигнала до гладката повърхност.