Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Престани да се заяждаш. — Той й направи знак да продължи напред. — Казах ти вече, че не бих го направил.
— Знам. И след онова, което стори… — тя докосна лявата си гърда, — ти вярвам. Но преди не. Започвам да виждам, че наистина си различен.
— Различен от кого?
— От Мрачния Рал.
— Е, за това си права.
Продължиха по дългия коридор, той внезапно се обърна към нея:
— Да не би да искаш да ми кажеш, че си влюбена в някого, и си ми говорила тези неща, за да не си помисля, че се опитваш да ме пренебрегнеш и да не ме провокираш по този начин да те принудя насила?
Тя стисна юмрук, очите й се затвориха за момент:
— Да.
— Наистина ли? Мисля, че това е чудесно, Бердин.
В края на коридора стигнаха до просторно помещение, чиито стени бяха украсени с топове козина и косми, налепени върху плочи. Ричард ги огледа отдалеч. Разпозна в една плоча козината на змей.
Поогледа се още малко, после продължи, широко усмихнат:
— Кое е момчето? — Той махна с ръка, изведнъж изпитал неудобство, замисли се, че като се има предвид странното й настроение в момента, може да приеме въпроса му като неуместен. — Е, може да не искаш да ми кажеш. Не си длъжна. Не искам да го чувстваш като принуда. Твоя си работа, ако искаш, ми кажи.
Бердин преглътна:
— Заради това, което направи за нас, за мен, искам да ти призная.
Ричард сбърчи лице:
— Да ми признаеш ли? Да ми кажеш в кого си влюбена не е признание, а е…
— Райна.
Ричард си глътна езика. Съсредоточи се в пътя им.
— Стъпвай на зелените плочки само с левия крак. На белите — само с десния — и така, докато прекосим това място. Не пропускай зелена или бяла плочка. Преди да си отделиш крака от последната, докосни пода.
Тя тръгна след него. Той внимателно стъпваше от зелена на бяла плочка, докато стигнаха до каменната пътека отвъд, докосна пода и продължи към дълъг, тесен коридор от искрящ сребрист камък — сякаш цепнатина в гигантско украшение.
— Откъде знаеш това със зелените и белите плочки?
— Моля? — Той я изгледа намръщен. — Не знам. Сигурно беше някакъв щит или нещо подобно. — Изгледа я, докато вървеше, забила очи в пода. — Бердин, аз също обичам Райна. Както и Кара, и теб, и Улик и Иган. Ние сме нещо като семейство. Това ли искаш да кажеш?
Тя поклати глава, без да вдигне очи.
— Но… Райна е жена.
Бердин го стрелна с леден поглед.
— Бердин — каза той след дълга пауза, — по-добре не й го казвай, защото…
— Тя също ме обича.
Ричард се изправи, не беше много сигурен какво трябва да каже:
— Но как можеш… Не можеш… Не виждам… Бердин, защо ми го казваш?
— Защото ти винаги си бил честен с нас. Най-напред когато ни каза разни неща, си мислехме, че няма да ги изпълниш. Е, не всички от нас. Кара винаги ти е вярвала, но не и аз. — Изражението й придоби далечната студенина на Морещица. — Когато Мрачният Рал беше наш Господар Рал, разкри тайната и ме принуди да вляза в леглото му. Присмя ми се. Харесваше му… харесваше му да ме вкарва в леглото си, защото знаеше. Беше неговият начин да ме унижи. Помислих си, че ако и ти разбереш, ще направиш същото, така че се опитах да скрия от теб, като те накарам да си помислиш, че те харесвам.
Ричард поклати глава.
— Бердин, не бих ти причинил това.
— Сега вече го знам. Точно затова трябваше да ти призная, защото винаги си бил честен с мен, а аз не бях честна с теб.
Ричард сви рамене.
— Е, тогава се радвам, че ти е олекнало. — Замисли се, докато я поведе встрани, към лъкатушещ коридор с тапицирани стени. — Мрачният Рал ли те направи такава, като те избра за Морещица? Това ли те накара да намразиш мъжете?
Тя го погледна намръщено.
— Не мразя мъжете. Просто, не знам, винаги съм се заглеждала по момичета, още от малка. Момчетата не са представлявали интерес за мен по този начин. — Тя прокара ръка по плитката си. — Сега мразиш ли ме?
— Не. Не те мразя, Бердин. Ти си оставаш мой защитник, както винаги. Но не можеш ли да се опиташ да не мислиш за нея, или… и аз не знам… Просто не е правилно.
Тя му се усмихна разсеяно.
— Когато Райна ми се усмихне по нейния си начин, а денят изведнъж е просветлял, изглежда правилно. Когато докосне лицето ми и сърцето ми забие лудо, изглежда правилно. Знам, че когато тя е до мен, съм в сигурни ръце. — Усмивката й се стопи. — Но сега ти ме мислиш достойна за презрение.
Ричард отвърна поглед, срамът го заля със студена вълна.
— И аз се чувствам така с Калан. Веднъж дядо ми каза, че трябва да я забравя, но не можех да го направя по никакъв начин.
— Но защо е искал това от теб?
Ричард не можеше да й каже, че е, защото Калан е Изповедник, Зед му е мислел само най-доброто. Никой не би трябвало да се влюбва в Изповедник. Почувства, че този път не може да бъде искрен с Бердин. Сви рамене.