Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

В какъв смисъл е „изключено убийството“? — засега поради горещата публичност, а иначе защо не? — всеки момент. Още в барвихската гора да очистят един самотен скиор те може би са се стеснявали, че това е тяхна затворена „спец-зона“, където освен тях никой друг не стъпва. Но и в Рождество нищо не им струваше да ме убият (понякога под различни предлози идваха явни агенти), а и в Переделкино на тъмния път, докато се прибирам от гарата. Бог ме е пазил, не им е дал да вземат такова решение. А изгонят ли ме в чужбина — веднага след туй могат да ми светят маслото, тъкмо там те не отговарят за мен. А интернирането някъде я Сибир не ми се струваше сериозна беда, свикнал съм. Само че вместо за революцията ще ми се наложа да пиша за нещо от отдавнашната руска история.

А с последните две точки аз ги оценявах твърде високо. Те не можеха да дораснат до такова разбиране. А още през септември бяха получили моето „Писмо до вождовете“, биха могли да съпоставят, да помислят. (А и дали са го чели те, поне някой?…) Замисълът ми донякъде беше и такъв: щом нанеса прекия смазващ удар с „Архипелага“ — тутакси да ги смутя с отвличащата перспектива на „Писмото“, да ги подмамя по пътечката на точка 9-а. През декември бях изпратил на адвоката си и на издателите следния график: да отпечатат „Писмото“ автоматично — 25 дена след първия том на „Архипелага“. Тоест, след като съм дал на вождовете 25 дена за размисъл и нищо не съм дочакал, да пренеса тази двойственост, това смущение навън, в обществеността, за да надвисне не само над затворената стая на политбюро, но да знаят: всички наблюдават избора им.

(Едно нещо тогава изобщо не си представях, тъй като още не познавах западната скала на оценките: че с „Писмото“ само съм щял да смачкам целия ефект от „Архипелага“ и да изскубна опората си в най-решаващия момент от борбата. И този път Бог ме опази. (Заб. от 1978 г.))

И вярвах: още можеше да се обърнат нещата. Не може съвсем никой горе да не се е замислил над „Писмото“. (Поне другите, които ще се изкачат на мястото на сегашните: като възможен за тях път, като излизане от задънената улица.)

Поради това че „Архипелагът“ излезе по-рано, и срокът на „Писмото до вождовете“ се преместваше сега от 31 януари на 22-ри. Но когато ТАСС се разкрещя толкова гневно и скандалджийски, в тази пурпурна окраска примирителният тон на „Писмото“ можеше да се възприеме като моя отстъпка, все едно че съм се стреснал, няма да забележат и датата „5 септември“. Моят замисъл — от „Архипелага“ незабавно и направо да се опитам да бутна нашата държавна канара, излезе слаб, зле пресметнат. Да, на „Архипелага“ му предстоеше да променя историята, в това съм сигурен, но не толкова бързо и явно не като се почне от Москва. И на 10 януари по случаен човек побързах да спра отпечатването на „Писмото“. Това станало с телефонно обаждане и една условна фраза в последния миг, все пак текстът не е малък, вече го били дали за набор. Спрели го. Възможно беше и друго съчетаване, по-логично, още преди това го имах предвид: да кръстосам „Писмото до вождовете“ с „В лъжа не се живее“, което от четири години втасваше, като по този начин те щяха да бъдат двете страни на нещо цялостно: да се стъписат от една и съща мерзост и народът, и правителството.