Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

Години наред съм си мислил: отпечатам ли „Архипелага“, ще ми вземат живота. Не могат да не ми отрежат главата заради него: ще престанат да бъдат това, което са, ще се срине държавата им. За да си запазя главата, трябваше по-рано да се изселя на Запад. А ако си тук — то, естествено, човешко е да отлагаш: абе я да напиша Първия възел, я и Втория, а и до Четвъртия не ще е зле да стигна, когато Ленин ще пристигне в Петроград и историческо-военният роман с трясък ще се превърне в революционен, та чак тогаз да загина под пламналите греди. А засега покрай другото да допиша и „Телето“. (Довърших го само защото навреме се захващах с Първото-Второто-Третото допълнение; ако не бях ги написал в срок, надали щях да го сторя днес, когато вече го няма напрежението на нелегалността и аз съм запокитен в изменен живот, под прозореца на алпийската ми хижа е слънчевата купа на швейцарските планини и ръкописите ми вече не се вардят, и под таваните се говори открито. Друг живот.) Така си се отлагаше „Архипелагът“ — от своя първи срок и все по-нататък, — когато изведнъж изгърмя.

И колко явно е всичко, ако умееш да гледаш: до каква степен са отслабнали те! Майсторяха конвенция за авторските права — паянтово стоборче против пощръклял бик, мислеха с конвенцията да спрат „Архипелага“. Още на 23 декември началникът на ченгарския ВААП (Общосъюзна агенция за авторските права. — Бел. пр) Панкин се закани: „сделката ще бъде призната за недействителна… както и друга отговорност“ в съответствие със закона, — абе кой се плаши от котешко одраскване, когато сабите свирят с все сила? Декларацията на ВААП непосредствено преди „Архипелага“ можеше да изразява такова решение, според което на нашите им е по-лесно да удушат в чужбина няколко издателства, отколкото тук мен самия. Но и това беше крива сметка: „Архипелагът“ не беше сделка. Те можеха да спират всеки роман, та дори и моя „Октомври Шестнайсета“, и претенциите им още биха давали на юристите храна да си помислят — обосновано ли е? не е ли обосновано? Но да душат „Архипелага“ с юридически примки от конски косъм изразяваше прекалено явна безпомощност. Американските издатели побързаха да заявят, дори да молят: те много искат съветските власти да си премерят силите, да започнат съдебен процес. (Мина се половин година и неотдавна Панкин като котарак, който не беше докопал млякото в гърнето, се облиза: на Запад много искаха да се съдим против „Архипелага“, но ние ги разочаровахме.)