Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
Хари чу стърженето на пейките, а после звука на слидеринци, тълпящи се в другия край на залата.
— Рейвънклоу, последвайте Слидерин! — извика професор МакГонагол.
Бавно, четирите маси се изпразниха. Масата на Слидерин беше напълно пуста, но някои от по-старите рейвънклоуци бяха останали на местата си, докато другарите им излизаха, още повече хафълпафци останаха назад, а половината от Грифиндор останаха седнали, което накара професор МакГонагол да слезе от платформата, за да отпрати малолетните.
— Абсолютно „НЕ“, Крийви! За теб се отнася същото, Пийкс!
Хари изтича до семейство Уизли, всички седящи на масата на Грифиндор.
— Къде са Рон и Хърмаяни?
— Ти не ги ли намери… — започна господин Уизли, изглеждайки разтревожен.
Но той спря, когато Книгсли се качи на платформата, за да призове останалите да се бият.
— Ние имаме само около половин час до полунощ, затова трябва да действаме бързо. Преподавателите и Ордена на Феникса изготвиха план за битка. Професорите Флитуик, Спраут и МакГонагол ще поведат групи от бойци в трите най-високи кули на замъка — Астрономическата, както и тези на Грифиндор и Рейвънклоу — където ще имат добър изглед и отлични позиции за отправяне на проклятия. Междувременно Ремус и Артър — той посочи Лупин и господин Уизли, които седяха на масата на Грифиндор — и аз ще ръководим групи в подземията. Нуждаем се от някой, който да организира защитата на входовете или на тайните проходи в училището.
— Звучи като работа за нас! — каза Фред, посочвайки себе си и Джордж, и Кингсли кимна в знак на съгласие.
— Добре тогава, водачите да дойдат тук, за да разделим групите!
— Потър, — каза професор МакГонагол, бързайки към него, докато учениците затрупваха платформата, бутайки се за позиции, получавайки инструкции. — Мисля, че ти трябваше да търсиш нещо!
— Какво? О-о — възкликна Хари. — О-о, да!
Той почти бе забравил за Хоркрукса, почти забравил че битката скоро ще започне и той трябва да той трябва да го търси — необяснимото отсъствие на Рон и Хърмаяни беше изместило всичко от ума му.
— Тогава върви, Потър, върви!
— Да, тръгвам…
Той усещаше вперени в него очи, докато излизаше във Входната зала, където учениците все още се евакуираха. Той се остави да го избутат до мраморната стълба, но на края побърза по един пуст коридор. Страх и паника замъгляваха ума му. Той се опита да се успокои, да се концентрира върху намирането на Хоркрукса, но мислите му бръмчаха така обезумяло и безплодно, както оса, хваната под чаша. Без Рон и Хърмаяни, които да му помагат, той сякаш не можеше да подреди идеите си. Той забави крачка, стигайки до половината на коридора, където седна на постамента на една статуя и извади Хитроумната карта от торбичката, висяща на врата му. Той не можа да види имената на Рон и Хърмаяни никъде по нея; помисли, че наситеността на много точки по нея, бързащи всички към Нужната стая, ги скрива. Той прибра картата и опря глава на ръцете си, опитвайки се да се концентрира.
„Волдемор смята, че ще отида в кулата на Рейвънклоу.“
Имаше сигурно доказателство, че там беше мястото, откъдето трябва да започне. Волдемор беше изпратил Алекто Кароу в общата стая на Рейвънклоу и това можеше да има само едно обяснение — Волдемор се страхуваше дали Хари вече не е научил, че неговия Хоркрукс е бил поставен там. Но единственият предмет, който някой можеше да свърже с Рейвънклоу, беше изгубената диадема… как можеше Хоркруксът да бъде диадемата? Беше ли възможно Волдемор, потомък на Слидерин, да намери диадемата, неоткрита от поколения потомци на Рейвънклоу? Кой би могъл да му каже къде да търси, когато никой жив човек не беше виждал диадемата?
Жив човек…
Под пръстите си Хари леко отвори очите си. Той скочи от перваза и хукна по пътя, по който дойде, преследвайки последната си надежда. Звукът от стотици ученици, крачещи към Стаята на Нуждата, се усилваше все повече и повече, докато той се връщаше към Мраморната стълба. Префектите крещяха инструкции, опитвайки се да задържат учениците в редиците на техните домове. Всички се бутаха и викаха, Хари видя Захариас Смит да събаря първокурсници, за да стигне до началото на опашката, тук и там по-малките ученици бяха обляни в сълзи, докато по-големите викаха отчаяно братята, сестрите и приятелите си.
Хари забеляза перленобяла фигура, носеща се над Входната зала и извиси глас с цяло гърло над врявата:
— Ник! НИК! Налага се да поговорим!
Той си проби път през потока от ученици и най-накрая достигна началото на стълбите, където Почтибезглавия Ник — духът бродник на Грифиндор, го чакаше.