Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Хайде, Луна — извика Дийн, докато я подминаваше, подаде и ръка и тя го последва обратно нагоре по стълбите.
Тълпата се смаляваше. Само няколко човека останаха в Нужната стая и Хари се приближи към тях. Госпожа Уизли се бореше с Джини. Около тях стояха Лупин, Фред, Джордж, Бил и Фльор.
— Ти си малолетна! — викаше госпожа Уизли на дъщеря си, когато Хари се приближи. — Няма да ти позволя! Момчетата добре, но ти…, ти си отиваш в къщи!
— Няма!
Косата на Джини се развя, когато тя изтръгна ръката си от хватката на майка си.
— Аз съм от Дъмбълдоровата армия…
— Тийнейджърска банда!
— Тийнейджърска банда, която се готви да му се опълчи, нещо, което никой друг не е дръзвал да стори! — каза Фред.
— Тя е на шестнадесет! — викаше госпожа Уизли. — Не е достатъчно голяма! Къде ви беше акълът, на вас двамата, да я доведете тук…
Фред и Джордж изглеждаха леко засрамени.
— Мама е права, Джини! — меко каза Бил. — Не можеш да участваш. Всеки малолетен ще трябва да напусне, така е правилно.
— Няма да си ида у дома — викаше Джини и сълзи на гняв изпълниха очите й — цялото ми семейство е тук, не мога да стоя там самичка, без да зная нищо и…
Очите и се спряха на Хари за пръв път. Тя го погледна умолително, но той поклати глава и тя ядосано се извърна.
— Хубаво — каза тя, и тръгна към входа на прохода, обратно към Свинската глава. — Тогава, сега ще ви кажа довиждане и…
От тунела се чу шум и боричкане. Още някой напираше да си измъкне от изхода, после изгуби равновесие и се претърколи в Стаята. Примъкна се до най-близкия стол, огледа наоколо през лупоподобните си очила и попита:
— Закъснях ли? Започнахте ли? Току що научих, и аз… аз…
Пърси запелтечи в надвисналата тишина. Очевидно, той не беше очаквал, че ще налети на почти цялото си семейство. В стаята се проточи удивено мълчание, което бе прекъснато от Фльор, която се обърна към Лупин:
— Е, как е малкият Теди?
Озадачен Лупин примига насреща й. Мълчанието между членовете на семейство Уизли се втвърдяваше, като лед.
— О,… ами… добре е, благодаря! — високо каза Лупин. — и Тонкс е с него… при майка и са…
Пърси и останалите членове на семейството все още се гледаха един друг като замръзнали.
— Ето, имам негова снимка. — почти извика Лупин, извади снимката от вътрешния джоб на якето си и я показа на Фльор и Хари, и те видяха мъничко бебенце с ярко тюркоазено перчемче, което размахваше пълничко юмруче към камерата.
— Бях такъв глупак! — избухна Пърси, толкова силно, че Лупин почти изпусна фотографията. — Бях абсолютен идиот, помпозен дърдорко, бях…
— Влюбен в Министерството, срам за семейството, мегаломански кретеноид! — довърши Фред.
Пърси преглътна.
— Да, така е…
— Не можеше да го кажеш по-добре! — каза Фред и протегна ръка на Пърси.
Госпожа Уизли избухна в сълзи. Тя изтича напред, блъсна Фред настрана и сграбчи Пърси в задушаваща прегръдка, а той я потупваше успокоително по гърба, докато очите му бяха вперени в баща му.
— Съжалявам, татко… — каза той.
Господин Уизли примигна бързо, после и той се втурна да прегърне сина си.
— Какво ти върна здравия разум бе, Пърси? — попита Джордж.
— Задаваше се от доста време насам — каза Пърси, и изтри очите си под очилата, с крайчеца на мантията си. — Но трябваше да намеря как да се измъкна, това не е толкова лесно, когато си в Министерството, в момента непрекъснато арестуват „предатели“. Успях да вляза в контакт с Абърфорт и преди десет минути той ми прати съобщение, че „Хоруортс“ ще бъде нападнат, и ето ме и мен.
— Ами да, ние очакваме Префектите ни да поемат своята отговорност, в размирни времена, като това — каза Джордж, като успешно имитираше най-помпозните речи на Пърси. — А сега, да вървим горе да се бием, иначе всички свестни смъртожадни вече ще са заети.
— Значи, ти сега си ми снаха? — попита Пърси, който се здрависваше с Фльор, докато бързаха нагоре по стълбището заедно с Бил, Фред и Джордж.
— Джини! — излая госпожа Уизли.
Джини се опитваше под прикритието на сдобряването, да се промъкне нагоре.
— Моли, а какво ще кажеш — започна Лупин, ако Джини остане тук. Така поне ще е на мястото на събитията и ще знае какво става, а пък няма да е насред битката?
— Аз…
— Това е добра идея! — твърдо каза господин Уизли. — Джини, ти ще останеш тук, чуваш ли ме?
Джини очевидно не хареса особено идеята, но кимна, при необичайно твърдия поглед на баща си. Господин и госпожа Уизли, и Лупин също се отправаха по стълбите.