Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Стори ми се, че чух шумове — отговори професор МакГонагол.
— Наистина ли? Всичко изглежда спокойно.
Снейп я погледна в очите.
— Виждала ли си Хари Потър, Минерва? Защото ако си, длъжен съм да настоявам…
Професор МакГонагол реагира по-бързо, отколкото Хари мислеше, че е възможно. Пръчката й разцепи въздуха и за част от секундата Хари помисли, че Снейп ще се строполи в безсъзнание, но неговото Защитно заклинание бе толкова бързо, че МакГонагол загуби равновесие. Тя замахна с пръчката към факела на стената и той изхвърча от поставката си.
Хари, на път да прокълне Снейп, бе принуден да избута Луна настрани от пътя на пламъците, които образуваха огнен обръч, който изпълни коридора и се понесе като ласо към Снейп…
Пламъците изчезнаха и бяха заменени от огромна черна змия, която МакГонагол превърна в дим, и трансформира след секунди в ято летящи кинжали. Снейп успя да ги избегне, като блъсна доспехите пред себе си и със звън кинжалите западаха върху тях…
— Минерва! — изписка един глас и като все още криеше Луна зад себе си от прелитащите проклятия, Хари се обърна и видя професорите Флитуик и Спраут да тичат по коридора към тях, облечени в нощните си мантии, а огромният професор Слъгхорн се носеше в края на колоната.
— Не! — извика Флитуик и вдигна пръчката си. — Ти повече убийства в „Хогуортс“ няма да извършиш!
Заклинанието на Флитуик удари доспехите, зад които се криеше Снейп. Те оживяха със звън. Снейп се откъсна от стискащите го железни ръце и хвърли доспехите обратно към нападателите си. Хари и Луна се хвърлиха към двете страни на коридора, за да ги избегнат. Когато Хари отново се надигна Снейп бягаше с все сила, а МакГонагол, Флитуик и Спраут го гонеха. Той се хвърли през вратата на една от класните стаи и след секунда се чуха виковете на МакГонагол:
— Страхливец! СТРАХЛИВЕЦ!
— Какво стана, какво стана? — питаше Луна.
Хари я изправи на крака и двамата хукнаха по коридора, влачейки мантията след себе си, към стаята, където професорите МакГонагол, Флитуик и Спраут стояха пред разбит прозорец.
— Скочи! — каза професор МакГонагол, когато Хари и Луна влетяха в стаята.
— Искате да кажете, че е МЪРТЪВ? — Хари хукна към прозореца, като пренебрегна шокираните от появата му викове на Флитуик и Спраут.
— Не, не е мъртъв — горчиво каза професор МакГонагол. — За разлика от Дъмбълдор, той все още имаше пръчката си… и явно е понаучил някой и друг фокус от учителя си.
В пристъп на ужас Хари видя в далечината, голяма, подобна на прилеп фигура, да лети към стените на училището.
Зад тях се чуха тежки стъпки и силно пухтене. Слъгхорн точно беше пристигнал.
— Хари! — задъхваше се той, като масажираше големият си гръден кош, скрит под изумрудено зелена пижама. — Скъпо мое момче… каква изненада… Минерва, обясни, моля те… Сивиръс… как…?
— Нашият директор си взе известна отпуска — каза професор МакГонагол и посочи към дупката с формата на Снейп в прозореца.
— Професоре! — извика Хари и притисна ръка към челото си. Виждаше как пълното с Инфери езеро се носи под него, и почувства как призрачно зелената лодка опря в подземния бряг, а Волдемор излезе от нея с желание за убийство…
— Професоре, трябва да барикадираме училището, той пристига!
— Много добре. Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава пристига! — каза тя на другите учители. Спраут и Флитуик ахнаха. Слъгхорн тихо изохка. — По заповед на Дъмбълдор, Потър има да свърши нещо в замъка. Трябва да издигнем всяка всяка възможна защита, докато Потър върши това, за което е дошъл.
— Нали съзнавате, че нищо от това, което направим, няма да спре Вие-Знаете-Кой за дълго? — изписка Флитуик.
— Но можем да го задържим — каза професор Спраут.
— Благодаря ти, Помона — отговори професор МакГонагол и двете магьосници си отправиха погледи на мрачно разбирателство. — Предлагам да издигнем основна защита около замъка, да съберем учениците и да се срещнем в Голямата зала. Повечето трябва да се евакуират, но според мен, ако някои от пълнолетните поискат да останат, трябва да им позволим.
— Съгласна съм — каза Професор Спраут и бързо се отправи към вратата. — Ще бъда в Голямата зала след двадесет минути с Дома си.
И докато се отдалечаваше на бегом, се чуваше мърморенето й:
— Тентакула, Дяволска примка. И Лозата удушвачка… уха-а, искам да видя как смъртожадните ще се справят с тях!…
— Аз мога да действам и от тук! — каза професор Флитуик и въпреки че едва стигаше до перваза, насочи пръчката си през строшения прозорец и зашепна много сложни заклинания. Хари чу странен шум, сякаш професор Флитуик бе освободил силата на вятъра върху околните поляни.