Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Къде е Рон? — попита Хари. — Къде е Хърмаяни?
— Трябва вече да са тръгнали към Голямата зала — извика господин Уизли през рамо.
— Но аз не ги видях да минават покрай мен — каза Хари.
— Казаха нещо за тоалетна — каза Джини — малко след като ти тръгна.
— Тоалетна ли?!
Хари прекоси стаята, отиде до отворената врата на Стаята на желанията и провери в тоалетната отвън. Беше празна.
— Сигурна ли си, че казаха тоалетна?…
В този момент белегът му избухна в болка и Нужната стая отново изчезна. Той гледаше през високите железни врати към тъмните поляни и замъка, който сега беше целият осветен. Наджини се беше навила около раменете му. Беше обзет от студено, жестоко чувство, чувство, което предхождаше убиването…
Глава тридесет и първа
БИТКАТА ЗА „ХОГУОРТС“
Омагьосаният таван на Голямата зала бе тъмен и обсипан със звезди, а под него четирите маси на домовете бяха заети от разчорлените ученици, някои по пътнически наметала, а други по халати. Тук-таме блестяха перленобелите фигури на духовете-бродници. Всички очи, живи и мъртви, бяха приковани върху професор МакГонагол, която говореше от издигнатата в най-далечния край на залата платформа. Зад нея стояха останалите преподаватели, включително кентавъра Фирензи и членовете на Ордена на Феникса, които бяха пристигнали, за да се бият.
— … евакуацията ще бъде наблюдавана от господин Филч и мадам Помфри. Префекти, когато дам сигнал, всеки ще организира учениците от своя дом и по определения ред ще ги заведе до евакуационната точка.
Много от учениците изглеждаха като вкаменени. Обаче, докато Хари се движеше покрай стените и търсеше Рон и Хърмаяни на масата на Грифиндор, Ърни Макмилън се изправи на масата на Хафълпаф и извика:
— И какво ще стане ако пожелаем да останем и да се бием?
Чу се откъслечно ръкопляскане.
— Който е пълнолетен, може да остане.
— А какво ще стане с багажа ни? — попита едно момиче от Рейвънклоу. — Нашите куфари, нашите сови?
— Нямаме никакво време за събиране на вещи — отвърна професор МакГонагол. — Най-важното е да ви изведем от тук невредими.
— Къде е професор Снейп? — извика момиче от масата на Слидерин.
— Той… хмм… така да се каже… офейка! — отговори професор МакГонагол и масите на Грифиндор, Хафълпаф и Рейвънклоу изригнаха в радостни викове.
Хари прекосяваше Голямата зала успоредно на масата на Грифиндор, все още търсейки Рон и Хърмаяни. Докато преминаваше, лица се обръщаха след него и в съзнанието му проникваше шепот.
— Ние вече поставихме охрана около замъка, — продължи професор МакГонагол, — но е малко вероятно да издържим дълго, ако не я подсилим. Затова трябва да ви помоля да се придвижвате бързо и тихо и да слушате префектите…
Но нейните последни думи бяха заглушени от друг глас, който прокънтя навсякъде из голямата зала. Той беше висок, студен и кристален. Никой не разбра откъде идваше. Изглежда, сякаш проникваше през стените, като спящо от векове чудовище, на което е дадена заповед…
— Знам, че се подготвяте за битка! — чуха се писъци сред учениците, някой се вкопчиха едни в други, оглеждайки се наоколо за източника на гласа. — Вашите усилия са напразни. Вие не можете да ме победите. Не искам да ви убивам. Аз уважавам много преподавателите в „Хогуортс“. Не желая да проливам магьосническа кръв.
Сега в Голямата зала се стелеше тишина, тишина, която притискаше тъпанчетата, тишина, която стените не можеха да удържат.
— Предайте ми Хари Потър, — каза гласът на Волдемор — и те няма да бъдат наранени. Предайте ми Хари Потър и няма да докосна училището. Предайте ми Хари Потър и ще бъдете възнаградени. Имате време до полунощ.
Тишината пак ги задави. Всички глави се обърнаха, всяко око се завъртя за да намери Хари, да го задържи завинаги в сиянието на хиляди невидими лъчи. Тогава една фигура се изправи на масата на Слидерин и той разпозна Панси Паркинсон, която вдигна треперещата си ръка и изпищя:
— Но той е там! Потър е там! Някой да го хване!
Преди Хари да успее да проговори, всички се раздвижиха. Грифиндорци пред него се изправиха и застанаха лице в лице със слидеринци. След това се изправиха хафълпафци и почти едновременно с тях станаха учениците от Рейвънклоу, всички с гръб към Хари и гледащи към Панси Паркинсон. Хари, объркан, но благодарен, забеляза магически пръчки, подаващи се отвсякъде, извадени изпод мантии и от ръкави.
— Благодаря Ви, госпожице Паркинсон! — каза професор МакГонагол със стегнат глас. — Вие първа ще напуснете Голямата зала с господин Филч. Вашият дом ще ви последва.