Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Професоре! — каза Хари и се приближи към дребничкия учител по Вълшебство. — Професоре, съжалявам, че ви прекъсвам, но това е много важно. Имате ли представа, къде може да е скрита диадемата на Рейвънклоу?
— ПРОТЕГО ХОРИБИЛИС!… — диадемата на Рейвънклоу? — изкряка Флитуик. — Малко допълнителна мъдрост никога не е излишна, Потър, но не мисля, че тя би ни помогнала много в тази ситуация!
— Искам да кажа… знаете ли къде е? Виждали ли сте я?
— Да съм я виждал! Никой в последните векове не я е виждал! Отдавна е загубена, момче.
Хари почувства смесица от жестоко отчаяние и паника. Какво тогава беше Хоркруксът?
— Ще се срещнем с теб и твоите Рейвънклоуци в Голямата зала, Филиъс! — каза професор МакГонагол, като махаше на Хари и Луна да я последват.
Точно бяха стигнали до вратата, когато Слъгхорн проговори.
— Бога ми, — изпухтя той, блед и потен, огромните му мустаци потреперваха. — Каква работа! Изобщо не съм уверен, че това е разумно, Минерва. Той ще си пробие път, знаеш го, и всеки, който се опита да го забави, ще изпадне ужасна опасност…
— Теб също ще те очакаме след двадесет минути, заедно с учениците от Слидерин в Голямата зала. — прекъсна го професор МакГонагол. — Ако решиш да напуснеш, заедно с учениците, няма да ви спираме! Но, ако който и да е от вас се опита да ни попречи при отбраната, или да вдигне ръка срещу нас, докато сте в замъка, Хорас, тогава ще се бием до смърт!
— Минерва! — потресено каза той.
— Настъпи моментът, в който Домът на Слидерин трябва да реши на чия страна е! — каза професор МакГонагол. — Върви и доведи учениците си, Хорас!
Хари не остана, за да изчака пелтечещия Слъгхорн. Той и Луна последваха професор МакГонагол, която застана в средата на коридора и вдигна пръчката си.
— ПИЕРТОТУМ… — о, за Бога, Филч, сега пък какво…
Старият пазач се появи с викове:
— Ученици извън леглата! Ученици по коридорите!
— Тук им е мястото, идиот такъв! — развика се професор МакГонагол. — Сега изчезвай и свърши нещо полезно! Върви и намери Пийвс!
— П… Пийвс?! — запелтечи Филч, като че никога не беше чувал името преди.
— Да, Пийвс, дръвнико, Пийвс! Нима не се оплакваш от него вече четвърт век? Върви и го доведи, моментално!
Филч явно реши, че професор МакГонагол е откачила, но закуцука по коридора с приведени рамене, като си мърмореше нещо под носа.
— А сега — ПИЕРТОТУМ ЛОКОМОТОР! — извика МакГонагол. Статуите и доспехите от целия коридор скочиха от поставките си и по трясъците долитащи от горните и долните етажи, Хари разбра, че и останалите статуи и доспехи в замъка бяха направили същото.
— „Хоргоуртс“ е заплашен! — извика професор МакГонагол. — Охранявайте го, защитете ни, изпълнете дълга си към училището!
С тракане и викове ордата статуи и доспехи се втурнаха покрай Хари, някои от тях малки, а други — направо гигантски. Имаше също и животни, а тракащите комплекти доспехи размахваха мечове, брадви и топузи.
— Сега, Потър — каза МакГонагол — вие и мис Лавгуд най-добре се върнете при приятелите си и ги доведете в Голямата зала… — аз ще разбудя останалите от Грифиндор.
Хари и Луна хукнаха към стълбището и назад към Нужната стая. Докато тичаха подминаваха тълпи ученици, повечето в пътнически мантии наметнати над пижамите им, които биваха насочени надолу към Голямата зала от учителите и префектите.
— Това беше Потър!
— Хари Потър!!
— Видях го, кълна се, видях го току що!
Но Хари не се обръщаше и накрая стигнаха до входа на Нужната стая. Хари се облегна на стената, тя се отвори, за да го пропусне и двамата с Луна забързаха надолу по стълбището.
— Как…?
В момента, в който видя Стаята, Хари, изненадан се препъна по стъпалата. Тя беше претъпкана, в нея имаше много повече хора от последния път, когато беше в нея. Кингсли и Лупин го гледаха, а също и Оливър Ууд, Кейти Бел, Анджелина Джонсън и Алиша Спинет, Бил и Фльор и господин и госпожа Уизли.
— Хари, какво става? — попита Лупин, като го посрещна в подножието на стълбите.
— Волдемор идва, барикадираме училището, Снейп избяга… какво правите тук? Как сте разбрали?!
— Изпратихме съобщения до останалите от Дъмбълдоровата армия! — обясни му Фред. — Не можеш да очакваш останалите да пропуснат купона, Хари, а пък ДА предупредиха Ордена на Феникса, и нещата малко излязоха от контрол.
— Първо кое, Хари? — попита Джордж. — Какво става?
— Ще евакуираме по-малките деца; всички се събират в Голямата зала — каза Хари. — Ще се бием!
Надигна се силен рев и той беше избъскан към стената до стълбите, тъй като омесените членове на Ордена на Феникса, Дъмбълдоровата армия и старият отбор по куидич на Хари се втурнаха нагоре по стълбите с извадени пръчки и хукнаха към главната част на замъка.