Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Добре, че си дойде — усмихна му се Бени.
Лернер свали от рамо спортния сак, хвърли слънчевите очила върху мекото кресло и отиде веднага до хладилното барче. Извади бутилка портокалов сок и изпи половината на един дъх, след което изтри устни с длан.
— Откъде намери този проклет камион? — изръмжа той на Екщайн.
— От Абдурахим, шофьорът на таксито — ухили му се Ейтан. Щом Диди ругае само транспорта, значи всичко останало е наред.
— Той какъв ти е? — попита Лернер. — Да не ти е братовчед?
— Не мисля, че съм имал предци бербери. — Ейтан замислено потупа устните си. — Ще трябва да проверя.
— Но си намерил оборудването — нетърпеливо се намеси Бени.
— Разбира се, че съм намерил проклетото оборудване. Иначе защо ще карам пет гадни часа от Каза насам с празен камион? — Лернер се стовари върху креслото с бутилката портокалов сок в ръка. После бързо се надигна, усещайки очилата под себе си. Измъкна ги и огледа изкривените им рамки. — Мамка му! — изръмжа ядосано. — И не очаквай някакво ресто от доларите си, хер Шмид. — Той се извърна към Екщайн. — Твоят Хаким е един крадлив изнудвач.
— Няма значение. — Бени кръстоса китки и размаха пръсти. — Очко, можеш да прибереш остатъка в сейфа.
Очко вдигна мекото куфарче и отиде до шкафа с плъзгащи се врати в антрето. Главната причина, поради която Бени беше избрал хотел „Ен-Фис“ като своя база, беше, че само първокласните хотели имат лични сейфове по стаите. Парите бяха жизненоважни за тази операция и той не искаше хората му да се мотаят с големи суми в себе си или да предизвикват любопитството на рецепцията с депозити и теглене на суми от тях.
— А само да видиш какви са — продължаваше Диди. — Ега ти цветовете. Ще приличаме на летящ цирк.
— Мислиш ли, че парашутите са наред? — Любопитството на Ейтан раздразни още повече Лернер.
— Да пукна, ако знам. Ще трябва да преопаковам всички — оплака се той. — И се надявам да не ми потрябват шивашки принадлежности.
Ейтан се замисли и усмивката му изчезна. Щеше да им е необходимо голямо и чисто пространство, за да сгънат отново парашутите.
— Трябва да го направим тази нощ — каза той. — Да намерим някое място извън града.
— Ще ни отнеме поне три часа — каза Лернер. — На двама ни с Лапкин. — Той погледна намръщено към Ейтан. — Не си спомняш как се правеше, нали?
Екщайн не беше скачал с парашут от три години. Скоковете при военните обаче са лесни. Скачаш и оставяш на поддържащото въже да свърши останалото с халката за отваряне. Но парашутизмът е комплексна наука. Той можеше да се задържи стабилен във въздуха, да завива наляво и надясно, да следва вектор и да преценява разстояние. Но вече не можеше да се довери на умението си да сгъне както трябва парашут. Затова унило сви рамене.
— Добре — измърмори Диди. — Обаче няма да пипам резервните. Ще се наложи да играем на руска рулетка.
— Защо да не оставим така и основните парашути? — попита Очко, когато се върна откъм сейфа.
— Виждал ли си колите по пътищата тук? — изкрещя му Диди и Очко трепна виновно. — Това са парашути на мароканци! — Колите в една страна са свидетелство за общото културно отношение към механиката. Задимените градове и прашните пътища бяха пълни с кихащи и зле поправени трошки.
— Преопаковай основните, Диди — съгласи се Ейтан.
— Проклета работа — възкликна австралиецът, след като довърши сока си.
— Къде е камионът? — попита Бени.
Диди посочи с пръст над рамото му.
— На предния паркинг. Дадох на портиера сто зелени и му казах, че ще ги удвоя утре, ако никой не пипне тази бракма.
— Не трябва ли да поставим някого да го пази? — попита Очко. Погледна към Бени, но не посмя да извърне очи към Лернер.
— Ще трябва — съгласи се Бени.
— Да — изръмжа Лернер. — Нали сме кралската гвардия.
— Добре, хора — щракна с пръсти Ейтан, след като погледна часовника си. — Да се хващаме за следващото. — Той вдигна етиопската си раница, метна я на рамо и се отправи към вратата. Бени тръгна с него. Подполковникът носеше бяла риза. Ейтан отвори единия от джобовете на гърдите му и сложи вътре списъка. Бени се обърна към Лернер, който още седеше разплут в креслото.
— Е? — попита той. — Вие двамата имате да вършите работа.
— Само пет минутки — обеща Диди. — После излизаме. — Той се смръщи към Очко. Не смяташе, че с дребния аналитик представляват идеалната двойка.
— Ами моите продукти? — извика Очко на Бени.
— А, да — спря се отново Бени. — Дай ни списъка.