20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Настъпи минутно мълчание. Каретата премина вратата.
— В КурлаРен! — извика д’Артанян на кочияша. След това се обърна към Мазарини и каза:
— Сега, ваше високопреосвещенство, можете да прочетете пет пъти Pater и пет .пъти Ave в знак ма благодарност за избавлението си; вие сте спасен, вие сте свободен!
Мазарини само изпъшка в отговор; той не можеше да повярва в такова чудо.
След пет минути каретата се спря; беше пристигнала в Кур лаРен.
— Доволен ли е ваше високопреосвещенство от конвоя си? — попита мускетарят.
— Очарован съм, господине — отговори Мазарини, — като се реши да подаде глава от каретата. — Сега направете същото за кралицата.
— Това няма да бъде толкова мъчно — каза д’Артанян и скочи на земята. — Господин дю Валон, поверявам ви негово високопреосвещенство.
— Бъдете спокоен — отговори Портос и протегна ръка. Д’Артанян улови ръката на Портос и я раздруса.
— О-ох! — извика Портос. Д’Артанян погледна учудено приятеля си.
— Какво ви е? — попита той.
— Изглежда, че съм си навехнал китката — отвърна Портос
— Какво, вие удряте винаги със страшна сила.
— Налагаше се. моят човек беше насочил пистолета си към мене. Но вие как се отървахте от вашия?
— О, аз имах работа не с човек!
— Ас какво?
— С привидение.
— И…
— И го заклех. Без по-нататъшни обяснения д’Артанян взе пистолетите от предната седалка, мушна ги в пояса си, зави се с мантията и като не искаше да се върне през същата бариера, през Която излезе, тръгна към вратата Ришельо.
XXIV. КАРЕТАТА НА ГОСПОДИН КОАДЮТОРА
Вместо да се върне през вратата Сент Оноре, д’Артанян, който разполагаше с време, направи кръг и се върна през вратата Ришельо. Тук се приближиха до него, за да узнаят кой е. Когато видяха по шапката му с пера и по обшитата му с галони мантия, че е мускетарски офицер, заобиколиха го с намерението да го накарат да вика „Долу Мазарини!“ Най-напред тая демонстрация го обезпокои; но като узна какво искат от него, той завика тъй звънливо, че най-взискателните останаха доволни.
Той вървеше по улица дьо Ришельо и обмисляше по какъв начин да отведе кралицата, защото беше немислимо да я отведе в карета с герба на Франция, когато пред входа на двореца на госпожа дьо Гемене забеляза ек лаж.
Внезапно му хрумна една идея.
„А, бога ми, това би било по правилата на войната!“ помисли си той.
След това се приближи до каретата и погледна герба на вратичките и ливреята на кочияша, който беше на капрата.
Тоя преглед се извърши много лесно, защото кочияшът спеше дълбоко.
„Това е каретата на господин коадютора — каза си той. — Наистина почвам да мисля, че провидението е с нас.“
Качи се тихо в каретата, дръпна копринения шнур, краят на който беше вързан за малкия пръст на кочияша и каза:
— В Пале Роял!
Събуден внезапно, кочияшът подкара към посоченото място, без да подозира, че заповедта идва не от господаря му. Вратарят на двореца тъкмо се готвеше да затваря железните врати; но като видя великолепния екипаж, реши, че идва важна личност, и пропусна каретата, която се опря пред външната стълба.
Едва тук кочияшът забеляза, че отзад на колата няма лакеи.
Той помисли, че господин коадюторът е дал това нареждане, скочи от капрата, без да изпуска юздите, и се приближи да отвори.
Д’Артанян скочи също на земята и в минутата, когато кочияшът, ужасен, че е довел чужд човек, отстъпи крачка назад, той го улови с лявата ръка за яката, а с дясната допря един пистолет до гърлото му.
— Нито дума или ще те застрелям! — каза д’Артанян. По израза на лицето му кочияшът се досети, че е паднал в клопка, и остана с отворена уста и облещени очи.
В двора се разхождаха двама мускетари. Д’Артанян ги повика по име.
— Господин дьо Белиер — каза той на единия, — моля ви се, вземете юздите от ръцете на тоя добър човек, седнете на капрата, закарайте каретата пред вратата на тайната стълба и ме чакайте там; работата е важна, отнася се за служба на краля.
Мускетарят знаеше, че лейтенантът му не е от тия, които се шегуват със службата; той се подчини, без дума да продума, макар че тая заповед му се стори необикновена.
Д’Артанян се обърна към втория мускетар.
— Господин дю Верже — каза той, — помогнете ми да отведа тоя човек на сигурно място.
Мускетарят помисли, че лейтенантът му е арестувал някой преоблечен принц, поклони се, извади шпагата си и направи знак, че е готов.