Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— И сега ли ще употребите артилерия? — Не можем да използуваме артилерията срещу шепа бълхи, които ще ни избягат, преди още оръдието да заеме позиция. Ще трябва да видим да ги изловим и да ги смажем по прост начин, пък ние от своя страна трябва да се постараем не само големците да се възползуват от този случай, ами и нашето брата да се пооблажи малко. Точно така!
Драгунът, който бе спрял коня си, разгорещен от разговора, сега отново го подкара към лагера. Четансапа искаше да го остави да върви сам, но дърдоркото не го изпускаше из очи. Той просто цапна коня на дакотския боец по хълбока, така че животното тръгна и Черния сокол не смееше да се съпротивява. Освен това може би беше полезно да върви с него и да види как са настанени конете.
Четансапа бе забелязал вече, че военната част бе решила да използува мястото, което черните ходила бяха оградили за своите коне. Черния сокол се учуди, че сиксикау си бяха дали труда да издигнат здрава ограда. От това можеше да се съди, че те много добре са знаели, че навлизат в чужди ловни райони, и са се опасявали да не им откраднат конете.
Ограденото място, което можеше да побере двадесетина мустанги, беше много просторно, та в същност там можеха да приберат много повече коне. Голяма част от ездачите вече бяха отвели конете си там. Оградата се отваряше на юг, така че Четансапа и двамата съпровождащи го драгуни яздеха направо към отвора, последни след всички останали. На няколко метра преди оградата стоеше Антъни Роуч с камшик в ръка.
Капитанът извърна глава към тримата ездачи, които тъкмо скочиха на земята, за да въведат конете си в заграденото място.
— Хей ти!
Четансапа и двамата драгуни наостриха слух.
— Ей ти, точно така, тебе викам, красавецо с цилиндъра! Раздвижи се де!
Дакотският боец изпълни заповедта. Докато водеше коня си към командира, той огледа скришом околността, преценявайки всички възможности за бягство.
Роуч го очакваше разкрачен и го изгледа от горе до долу. Когато погледът на началството се спря на крачолите, които бяха твърде къси за Четансапа, той изведнъж се почувствува като рак в тенджера с вода, която започва да завира.
— Ами ти бе, наконтен фазан! Ти къде беше, докато ние се биехме? Говори де!
Черния сокол се загърна в пълно мълчание.
— Свали веднага глупавия си цилиндър и ме погледни! Преди още Четансапа да изпълни заповедта, Роуч вече бе посегнал и смъкнал украшението от главата на предполагаемия генерал. Дакотският боец наведе глава към гърдите си, за да скрие още по-добре лицето си, макар че в мрака трудно можеха да го познаят.
— Охо! Вижте го, стои като живо олицетворение на гузната си съвест! Жалък страхливец! Да не би да си мислиш, че аз не виждам всичко? Ти ще има да ме познаеш по-добре, момченце! Язди подир нас като клоун в цирка и като благоволи да вдигне пушката си и да стреля, се цели с най-голяма точност в своя началник Шонка! Заплес със заплес! А! Чу ли какво ти казах?!
— Хау, разбрах думите на великия бял мъж! — Четансапа говореше тихо, за да не издаде непознатия си за Роуч глас.
— Спести си приказките! Аз сам зная какъв съм и знам също така, че ти си глупав и мързелив, и страхливец! Само не си въобразявай, че можеш дълго да я караш така при мене! След като не иска да се биеш, сега ще останеш да дежуриш; ясно ли е? А следващия път ще има бой! Ти поемаш дежурството при конете; очи и уши имаш, и то не лоши, а мозък за тая работа не ти трябва, така че върви! Откарай жалката си кранта при другите коне и заставай на пост! Ще дежуриш през цялата нощ. Двама твои червени братя ще дойдат да ти правят компания.
— Хау, отивам на пост. Но нека великият бял мъж благоволи да ми върне преди това цилиндъра.
— По дяволите, дръж си устата, фукльо такъв! Ти май и понятие си нямаш от уважението, което ми дължиш, а? Смърдящо кутре! На — а сега се махай заедно с цилиндъра си!