Синовете на Великата мечка

— И тъй значи, Татокано ще се върне в нашите шатри и ще ожени за девойката Меден цветец? — реши да се убеди още веднъж Бобъра. — Той ще се бие заедно с нас срещу дългите ножове.

Контето се изплаши.

— Това не мога да направя! — Мислите му сякаш работеха усилено зад плоското чело.

— И защо не можеш, пробита тенджеро, мазен мокасин такъв! Тогава аз ще облека твоята „генералска“ униформа на малкото мече, а от кожата ти ще направя ресни за роклята на Меден цветец!

Татокано погледна умолително Бобъра.

— Но аз съм съгласен да я взема за жена! Шеф дьо Лу се усмихна злорадо.

— Ти си още по-глупав, отколкото предполагах — увери се Бобъра. — Защо казваш, че не можеш, след като все пак искаш да я вземеш за жена?

— Но аз не мога да остана при вас и да се бия срещу дългите ножове.

— И защо не, скимтящо прерийно куче? Да не би да се страхуваш за доларите си, смрадлива твар? Ако аз те изпека, пак няма да ги получиш! Че си глупав, глупав си, но това все пак сигурно ще го разбереш?

— Да, но аз съм дал клетва.

Лицето на Татокано сякаш се вдърви. Той беше глупав и суетен, но все още някои от основните понятия за воинската чест на един дакота бяха внушени още от детски години и на този глупак толкова дълбоко, че той не можеше да се отърси от тях.

— За какво си дал клетва? — Чапа се ядоса.

— Че ще се бия като скаут за дългите ножове.

— Тъжна работа — рече Бобъра, извърнал се към Шеф дьо Лу. Оказва се, че наистина ще трябва да го опека.

— Я попитай твоя пленник — помогна му делаварът — за колко време е дал клетва. Пред белите мъже човек се кълне обикновено за времето, за което получава долари.

Бобъра потупа „генерала“, който седеше натъжен сред кръга от неприятелите си.

— Чу ли? За колко месеца си дал клетва?

— Не знам.

— Ами че той не знае!

— За кой месец си получил последните си долари? — попита Шеф дьо Лу пленника.

— За месеца, който тече сега.

— Много добре — каза Шеф дьо Лу, — тогава ще отидеш при дългите ножове и ще им кажеш, че като изтече този месец, няма да им служиш повече и не им искаш вече доларите. Тогава те ще те пуснат да си вървиш.

— Но аз няма да мога да кажа на дългите ножове, че искам да ги напусна, защото преди това Бобъра ще ме убие и ще ме скалпира.

— Да — възкликна Бобъра, — така е! Как си го мисли Шеф дьо Лу това? Нима той смята, че аз ще пусна своя пленник да върви при дългите ножове и да им разкаже всичко, което ние си говорихме тук? Нима неговите уши не са могли да чуят всичко, макар че аз го бях оставил на края на горичката? Той винаги е имал остър слух, макар акълът му да е малко. Той знае, че ние ще прибегнем до военна хитрост… знае, че ние само се преструваме, че ще тръгнем на северозапад, за да ни търсят хората на дългите ножове от северните фортове там, през това време обаче ние ще заобиколим с конете си фортовете на североизток откъм гърба и ще подпалим там всичко. Да, такъв е нашият хубав план, една чудесна хитрост, и ти искаш аз да пусна този предател да си върви, та да разкаже всичко на дългите ножове? За да получи още десет долара допълнително? О, не, по-добре ще го нарежа на ивици и ще го опека, а Четансапа ще подари „генералската“ униформа на девойката Меден цветец. Хау! — И Къдрокосия Чапа отвлече със сърдито лице своя пленник обратно в храсталака.