Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Четансапа се носеше в галоп на края на ездаческата редица и разпусна черните си плитки, за да заприлича още повече на генерала с разветите дълги коси. Конят, който той яздеше, се оставяше да го водят лесно, но беше слаб, жалък жребец, без сили и темперамент.
Зад едно леко възвишение, което сега единствено отделяше военната част от загадъчния бивак, ездачите спряха и в същото време в началото на редицата бе издадена заповед чрез сигнална свирка. Ездачите се извърнаха в редица хълбок до хълбок и Четансапа също накара своя кон да се извие наполовина. Съседът му нема възможност да го погледне по-внимателно, тъй като веднага бе издадена заповед за нападение.
Ездачите полетяха буйно, с диви крясъци. Дакотският боец със своя непълноценен кон и съзнателно бавната си езда пристигна на гребена на възвишението измежду последните. Останалите ездачи вече се спускаха надолу по западния склон и стигнаха платото, което сега се откри пред погледа на Четансапа. Той се смъкна надолу по склона дотолкова, че да не предизвика подозрение. После се поспря и огледа бойното поле пред краката си.
Пред очите му се бе разстлала падинка, заобиколена от трите страни от леки възвишения и открита само на запад. По средата блестяха лед и вода. Ниска горичка и сенките на шест кръгли, заострени нагоре индиански типи заобикаляха езерцето. Нощното небе бе осеяно с ярки звезди. Откакто бе залязла луната, бе станало доста тъмно и само навикналите очи на прерийните жители можеха да открият подробностите на местността и онова, което ставаше пред тях. Четансапа различи на южната страна на езерцето заградени коне; мустангите вътре в оградата вече бяха застреляни и лежаха в тревата, някои бяха нападали един върху друг. Жени и деца не се виждаха; те сигурно се бяха скрили в шатрите или в редкия храсталак на брега. Боят, който се развихри на поляната край езерцето, се водеше между малка група индианци и напиращите вече от всички страни войници. Тропотът на конете, свистящи изстрели и кучешки лай се смесиха в силна глъчка. Четансапа чу индиански бойни викове: „Хай-йа-йеп!“ Нападнатите бойци не действуваха неразумно. Малката им група се бе скупчила нагъсто и нападаше на юг обградилите я ездачи. Без отдалеч да се разбере как, неколцина от обградените индианци успяха да разкъсат гъстия обръч и излязоха на открито. Побягнаха през прерията на юг.
По следите им веднага тръгнаха преследвачи. Най-отпред летеше Шонка върху своя бърз пъстър жребец.
Четансапа вдигна бързо пушката си до бузата. Едновременно с него и един от бегълците се бе обърнал към преследвача си и неговият изстрел полетя заедно с куршума на Четансапа към същата цел. Ездачът, когото те бяха взели на прицел обаче, избягна куршумите им.
Четансапа свали пушката си ядосан, защото не можеше да следва врага със своята кранта. Огледа положението около себе си.
Неравният бой приключи. Раздаде се гласът на капитана. Той явно искаше да сложи край на престрелката. След неговата заповед настана тишина.
Двама драгуни подкараха конете си към дакотския ездач с цилиндъра.
— Нашият генерал! — разсмя се единият, когато се прибли — жи до Четансапа, и го плесна по рамото. — Ела, красавецо Еди… карай напред, ела край езерцето — подкани той още веднъж Черния сокол, когато видя, че боецът се двоуми. — Ни — ма не чу сигнала? Има сбор! Хайде тръгвай! По пътя ще ми разкажеш какви успехи има! Успя ли тенджерата на главата ти да посрещне всички куршуми?!
Четансапа поглеждаше сърдито под периферията на своя цилиндър към говорещия.
— Думите на белия мъж са обидни! — рече той сърдито и волю или неволю подкара кафявия си кон, за да стигне до мястото на сбора. — Не желая да отговарям на въпросите на белия мъж! Нека той сам ми каже колко пършиви койота успя да убие!