Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Временният вражески лагер, изглежда, постепенно потъна в сън. Не се чуваше вече нищо друго освен скубането на тревата и гризането на тревите и храстите от конете. По едно врече на Четансапа се стори, че чува как някой се катери по дърво. Нечие тяло се търкаше о грапава кора.
Труден щеше да бъде днешният ден!
Когато мина полунощ, Четансапа взе решение. Най-опасният миг бе, когато трябваше да се измъкне от скривалището си, и то, без да вижда лагера. Той се извлече предпазливо иззад струпаната от Шеф дьо Лу снежна преграда. Когато лежеше вече вън под надвисналия бряг, остана за миг неподвижен, ослушвайки се. Нищо не се помръдваше никъде.
Четансапа овърза треви и корени около главата си и се подаде навън. Погледна нагоре и забеляза високо във върха на тополата един съгледвач. Мъжът седеше горе гол, препасан само с набедреник. Дългите му коси висяха свободни на гърба. Четансапа позна Татокано.
„Суетен лос — помисли си той, — не можа ли да си сплетеш и да си завържеш косите?“
Добре, че младежът не гледаше към потока, а според заповедта — в далечината.
Черния сокол притича бързо между дърветата и конете. Нито един кон не се размърда. Той бе успял.
Дакотският боец се скри в храсталака. Забеляза върху клоните на един върбалак цилиндър и униформа с лъскави копчета. Униформата явно щеше да пречи на Татокано при катеренето, затова той я бе съблякъл. Четансапа се примъкна по земята до подножието на тополата.
В този миг в нощта прокънтяха изстрели и целият лагер веднага се вдигна на крака.
Дакотският боец се чудеше кой ли бе стрелял. Или съгледвачите на Роуч се бяха сблъскали с непознатите обитатели на лагера, който навярно се намираше на югозапад от тополовата горичка, или бяха срещнали Шеф дьо Лу и неговите бойци. Ако се бе случило последното, то делаварът и неговите другари явно бяха направили някаква грешка, защото бе уговорено да не се оставят да ги открият. Пушечните изстрели идваха от не много далечно разстояние.
За да разбере какво става в лагера, Четансапа нямаше нужда да напряга слух. От възбуда всички говореха високо. Но той разбра от думите им само, че още никой не знаеше какво се бе случило. Изглежда, всички се бяха струпали на южния край на лагера. Висока глъчка посрещна завръщащите се съгледвачи. Гласовете затихнаха и Роуч започна да издава заповеди с дрезгавия си глас. За своя голяма изненада Четансапа чу, че всички мъже, с изключение на малцина постови, които трябваше да останат да пазят шатрите, запасите от храна и товарните коне, веднага трябваше да се отправят с пушки в ръка на конете си на югозапад. Там трябвало да смажат с куршумите си „лагера на Токай-ихто“.
Ето че положението се бе изменило. Ездачите щяха да дойдат всеки миг, за да вземат конете си. Да ги освободи преди това и да подкара всички или по-голямата част от тях, бе невъзможно за сам човек. Планът на Черния сокол явно се бе провалил.
Първите мъже дотичаха вече, за да яхнат конете си. Четансапа забеляза също, че постовият слезе от тополата и затърси своя мустанг. В този миг нещо хрумна на слабия дакотски боец. Той облече бързо униформата и нахлупи цилиндъра на главата си. В мрака и сред всеобщото суетене нагоре и надолу никой не му обърна внимание. Когато Татокано се приближи с коня си, Четансапа го повали на земята. Напълно изненаданият младеж падна възнак.
Четансапа се метна върху гърба на Татокановия кон. Подкара го между оставащите в лагера катъри, които служеха само за пренасяне, и през палатките на драгуните. Частта вече се строяваше на празната поляна. Четансапа пристигна последен. Непосредствено пред него индиански скаути от други племена вече се бяха подредили в дълга редица, ездач подир ездач. Никому нямаше да направи впечатление, когато предполагаемият Татокано се присъединеше към тях. Четансапа подреди всичко така, че да се приближи към редицата изотзад, когато ездачите тръгнат. Така вече никой нямаше да му обърне внимание.
Препускайки в галоп през нощната прерия, боецът очакваше напрегнато да разбере как ще се развият по-нататък събитията през тази нощ. Досега всичко бе станало съвсем неочаквано. Четансапа бе изпаднал в необикновеното положение да тръгне заедно с групата на враговете в бой срещу неизвестен неприятел. Докато се носеше върху мустанга по твърдата земя и последните островчета сняг, без да изпуска из очи яздещия пред него, той разсъждаваше напрегнато. Лагерът, който сега Роуч искаше да нападне, не можеше да бъде истинският лагер на Токай-ихто, това бе ясно на Черния сокол. Но ако изобщо имаше хора край загадъчните лагерни огньове, откъде бяха дошли те? Съгледвачите на Токай-ихто не бяха забелязали никого наоколо предишния ден. Роуч, който бе пристигнал един ден по-късно, ги бе забелязал и Шонка бе изпратил двама съгледвачи по дирите им и между тях се бе завързал пушечен бой. Двамата съгледвачи бяха докладвали, че това е лагерът на Токай-ихто, следователно това трябваше да са индианци. Дакота в тази местност вече нямаше. А може би някои абсарока се бяха приближили от своите скривалища във високите Скалисти планини, за да половуват в празните ловни райони тук, или пък група асинибоини, или черните ходила бяха предприели някои от своите грабливи набези в граничните райони на дакота тази година по-рано от друг път. Да, възможно е това да бяха канадски асинибоини, които лагеруваха тук наблизо; те се числяха към сиуксите и най-много приличаха по прическите и облеклото си на дакота. Възможно е съгледвачите да ги бяха взели в тъмнината за мъже на Мечата орда.