Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Пършиви койоти! Пършиви койоти! Ама че братя сте вие, червенокожите! Никой не подарява живота на другия. Ще ти кажа колко от твоите въшливи братя и сестри убих: един мъж, три женски и едно момче. Стигат ли ти?
— Само че вождът ви избяга! — отвърна Черния сокол и придържаше кафявия си кон да върви колкото се може по-бавно.
— Така е, той успя да избяга с неколцина от своите другари — хайде де, върви по-бързо с тая твоя кранта! Не чу ли? Току-що някой стреля отново! Това е нашият Шонка, той бърза да подпали кожата на това украсено с орлови пера добиче! Ти не му бери грижата!
Четансапа също бе наострил напрегнато слух.
— Да — отвърна той и в гласа му прозвуча раздразнение, чиято причина яздещият до него стегнат драгун не можеше да си обясни. — Да, Шонка препуска, за да залови украсеното с пера добиче. Само че Токай-ихто не успя да открие. Или дългият нож мисли да ме убеди, че това беше бивакът на Токай-ихто?
— Не, господин генерале, най-силният боец не твърди това В тези шатри имаше черни ходила, които не ни засягат. Но няма вреда от това, че и те между другото получиха една паметна бележка.
Докато Черния сокол разговаряше с драгуна, и последните ездачи дойдоха на сборното място. Само Шонка и неговите съпровождачи, които бяха продължили преследването на вожда на черните ходила, все още не се завръщаха. Тишината на нощта отново се спусна над прерията. Войници обикаляха наоколо и търсеха убити и ранени; откъм земята се чуваха тихи стенания и охкане, понякога ругатня и много рядко прозвучаваше утешителна дума на другар към другар. Край езерцето вече се бе образувал нов лагер; оттам долитаха разпорежданията на Роуч. Четансапа разбра, че капитанът не смята да се върне с хората си за остатъка на нощта край потока и високата топола, а да остане тук, край езерото. Конете пиха и после вдигнаха капещите си муцуни, за да се оставят търпеливо да ги отведат. Наоколо се валяха трупове на убити индианци, на които никой не обръщаше внимание, и Четансапа отново видя телата на убитите товарни коне сред голямото, оградено за тях място, близо до шатрите. Да, същата участ трябваше да сполети и бивака на Токай-ихто!
Дакотският боец яздеше бавно край разговорливия драгун и мълчаливия му другар.
— Нашите съгледвачи са свестни мъже, но този път все пак се заблудиха — поде отново Черния сокол с надеждата да научи от разговора повече, отколкото знаеше.
— Е-е-е… — рече драгунът, — всеки бърка по веднъж. Пък и вие, червенокожите, си приличате един на друг като овце в стадо — тебе само, благородни генерале, човек може лесно да те познава по цилиндъра ти. Нашите съгледвачи дадоха тържествена клетва, че онзи, с когото са се били на връщане, и който е стрелял по тях, бил Тобиас, оная избягала свиня, и че където е той, сигурно наблизо ще да е и Токай-ихто. Но както и да е, ние изгубихме тук само няколко часа, които лесно ще наваксаме. Ще се върнем на север и утре ще пипнем главния герой. Никой няма да остане жив — и куче дори, можеш да ми вярваш. Ние всички сме се заклели, че ще ги унищожим!
— Фред Кларк не би допуснал тази глупост, която ни се случи сега — опита се Четансапа да измъкне още нещо от своя събеседник.
— Да, нашият Фреди! Тук си прав. Той много по-добре ги разбира тези работи от нашия красив Антъни Роуч и от всички Шонки в безбрежната прерия. Голяма работа е той! Но ти много добре знаеш, че той сега има много работа. Язди далече напред; сигурно вече е стигнал патрулите на северните фортове, които са подгонили Токай-ихто назад право в нашите ръце. Истински лов с хайки ни очаква! — Говорещият драгун свирна доволно между зъбите си. — Червените кучета няма да могат да гъкнат повече!
— Токай-ихто има всичко на всичко петнадесет-двадесет бойци и не иска нищо друго, освен да избяга в Канада — нареждаше Четансапа с най-пренебрежителен тон. — Чудя ви се защо вие, дългите ножове, вдигате толкова много шум и крясък около него!
— Хе, първо, крясъкът, който вие, червените братя, вдигнахте, беше много по-голям, и второ, вие самите нищо не разбирате от тия работи! Той е страшен тип и не иска само да избяга оттук; той цели кръвно отмъщение, жените ни разказаха това, пък и то си е съвсем ясно и естествено. Но и това не е най-важното. Какво ни е зор нас, че тридесет или шестдесет души ще избягат в Канада и ще вземат пътем нечий и друг скалп! Затова никой няма да говори повече, освен дето ще разказват старите жени. Но когато Крейзи Хорс чуе за това, което става тук — а аз съм готов да се обеся на собственото си шалче, ако той вече не знае някои неща, — тогава той ще се опита отново да се вдигне със своите две хиляди души, а утре те могат да станат и десет хиляди, и ето ти въстание! Много по-важно е обаче нещо съвсем друго, което ти, естествено, не можеш да разбереш. Роуч иска да стане майор, а Шонка — полицейски началник, та затова трябва да се пораздуе малко случаят, докато набъбне достатъчно, и се разчуе дотолкова, че и вестниците да пишат за него. Затова обикаляме ние прерията и се бием с тези врели и кипели в боевете опитни мъжаги! Токай-ихто е един кръвожаден звяр, който трябва да бъде убит, където и да го намерим, пък и той води със себе си в своята глутница още няколко звяра, например оня Четансапа с вирнатия нос. Той участвуваше в боя край Литл Бигхорн срещу Къстър и трябва да си плати за това! Край Йелоустоун Ривър ние хванахме Крейзи Хорс, край Йелоустоун-Ривър ще удари часът и на Токай-ихто.