Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Хубав е твоят съвет. С осмина бойци и три пушки ние успяхме да отклоним от следата си петдесет бойци с петдесет пушки и да плячкосаме много коне, без да загубим нито един от своите мъже. Токай-ихто ще бъде много доволен от Четансапа. Сега обаче и аз, Хитрия Бобър, искам да направя нещо. Ти знаеш, Черен Соколе, че ти и аз силно се противопоставихме и дори обидихме нашия вожд в резервата в „лошата земя“. Затова именно ние двамата сега сме длъжни да извършим най-добрите дела. Ти вече успя донякъде. Сега е моят ред. Аз ти помогнах, значи и ти трябва да ми помогнеш.
— Готов съм. Не ти ли стига обаче това, че заради теб стоя часове наред посред бял ден облечен в тази униформа?
— Това е началото. Ще ти обясня своя план: Ти сам ни каза, че Червената лисица е тръгнал към северните фортове, за да ни обгради в клещи. Това е голяма опасност. Ние сме длъжни да предприемем нещо. Аз искам да сплаша мъжете в северните фортове, че ние ще нападнем фортовете им на североизток, докато те търсят нас на северозапад по течението на Мисури. Тогава те ще се върнат в своите фортове и ще ни оставят на мира, защото още не са забравили случилото се с блокхаусите в станцията край Ниобрара, които Токай-ихто опожари.
— Добре. Много съм любопитен с какво смяташ да ги сплашиш и какво общо има моята униформа с това?
— Веднага ще разбереш. Трябва само да участвуваш в моята игра и нищо друго.
Чапа стана и довлече пленения Татокано, който досега не бе имал възможност да чуе техния разговор.
Когато Четансапа видя пленника да лежи в краката му, в душата му бликнаха лоши спомени. Този съблечен шут бе присъствувал, когато Шонка бе накарал мъжете на Мечата орда в резервата да се подчинят на неговата воля и когато Четансапа бе ранен тежко. Лицето на дакотския боец беше съвсем мрачно.
Чапа застана пред пленника.
— Татокано — заговори той, — ти лежиш целият в окови. Аз мога да те убия. И ще го направя. Ще те опека като меча лапа! Ти си предател. Баща ти Старата Антилопа отдавна вече е мъртъв. Смятам, че за него е щастие, дето не може да те види. По-възрастният ти брат, наречен Сина на Антилопата, се бие заедно с хората на Токай-ихто и те презира. Ти си един койот!
Контето не гледаше страхливо, но безкрайно глупаво и яростно пред себе си.
— Разбра ли какво ти говоря, смърдящ плъх такъв?
— Да — отвърна пленникът с готовност, но без да вдига глава. Явно избягваше погледа на униформения Четансапа, защото загубата на униформата му причиняваше ужасна болка.
— Разбрал си ме, добре. Знаеш ли също така, че тъй ти се пада?
Контето вдигна все пак изпитателно очи. Имаше ли право да говори като пленник? Той сякаш набра надежда и самочувствието му отново се съживи.
— Аз съм боец и скаут на великия баща във Вашингтон! — заяви той. — Дългите ножове са силни и никой няма да ги победи. Бобъра и Четансапа ми откраднаха униформата. Те трябва да ми я върнат и веднага да ме освободят, иначе милаханска ще ги обесят! Ако ми върнете униформата обаче, аз ще се примоля за вас и дългите ножове ще се съгласят да ви дават и на вас по няколко долара на месец, ако се биете на тяхна страна.
— Аха, значи ти ни предаде за няколко долара на месец, мръсен койот! Аз ще ти одера кожата и ще те дам на кучетата, ти това заслужаваш, а нашите кучета са изгладнели! Чу ли какво ти говоря?
Татокано не отвърна. Сега целта на яростните му погледи беше Четансапа, който тъкмо си плетеше косите и същевременно си играеше с копчетата на униформената куртка, сякаш искаше да ги откъсне.
— Да, гледай добре! — подкани Бобъра пленника. — И с теб ще се случи същото като с тази униформа. Ще изгубиш всичките си украшения. Искаш да ни стреснеш с твоите бели мъже, но сега те са далеч от тебе, а ние сме тука! — Бобъра направи пауза, за да повиши въздействието на следващите си думи: — Така че избирай! — извика той след това. — Или аз ще те одера жив и ще те изпека като меча лапа… или ти ще дойдеш при нас и ще прибереш девойката Меден цветец в твоята шатра! Чуха ли всичко ушите ти?