Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Стига бе!
— Какво „стига“. Стигнах и аз до под крива круша като тебе. Не го завърших.
— Защо така?
Откъм змея повя на развалящо се настроение.
— Така — избоботи той. — Щях да се женя. Тоест правех си сметки да се женя, без да съм питал кандидат-булката. А по онова време даже със стипендия от деветдесет кинта за отличен успех вече не се живееше, при това под наем… Положението беше… особено. Нямаше как да останем у дома… — Въздишката му сякаш наистина замириса на горчива киселина. — А после… нещата се разтуриха и аз направо зарязах ученето. Тръгнах да се прехвърлям задочно, ама ми беше все тая. Наложи ми се да искам една бележка от комсомолския секретар, той ми се направи на интересен… аз му обърсах два шамара… и накрая изхвръкнах с трясък, без изгледи някога да възстановя студентски права. Изкараха ме чак политически враждебен елемент заради онова копеле, татьово синче се оказа. И мамино, с дебели връзки… Не ме пратиха в тухларната за петнайсет денонощия, щото имах медицинско, че не бива да се натоварвам физически.
— Ти? Медицинско? Това пак ли е майтап?
Дичо беше останал само по увита около слабините си кърпа и вече се насочваше към къпалнята.
— Какъв ти майтап. Сърцето ми е отдясно. Смята се за патология. На всичко отгоре кардиограмите караха докторите да ме мислят за болен… Последните две години в гимназията даже ме освободиха от физическо! И в института също. Не бях длъжен да ходя и на бригади. Ама ходех — заради купона и момичетата. Още оттам имах търкания с комсомолеца. Та той ме уреди чрез тежкарите тати и… мама му. И като ми се размина наказанието за хулиганство с лека телесна повреда, взе че се намеси чичо му, важна клечка с пагони. Фуражкаджия. Не ченге, БНА. И изведнъж военното окръжие се сети, че все пак мога да служа на родината. Поразправях се малко… и нали ти казвам, вече целият свят ми беше крив, настроих всички чиновници срещу себе си. Имаше вероятност поне да сключа договор с Кремиковци за работа и да изкарам само месец войник. Да, да, ама после пет години робия, прав си. Обаче беше ми предложено с добро. Аз нагрубих. И накрая нищо чудно, че ме засилиха за казармата. Добре, стига мили спомени! Влизай да се киснеш! До един час ще се върна.
— Стискам палци.
Крилан не се обърна, но изфуча троснато под крило:
— Аз ти казвам, че няма да се съгласят! — последната сричка я изрече вече във въздуха. Опашката му закачи резбованата порта на входа, а по ума на Радослав драсна мисловно проклятие.
Змеят Иван наистина беше сърдит. Човекът-витяк сви рамене и отиде да се изкъпе.
От каменния басейн, наречен от Крилан „вана“, в малката спортна зала, определена от същия като „къпалня“, се вдигаше обилна пара. Дичо цопна във водата, примирайки от удоволствие. Даже малко поплува, после изпълзя на плиткото и подпря морна глава на подаващ се като островче заоблен сталактит. Направо не му се излизаше. Заслуша се мързеливо в шляпането на капките, мудно кондензиращи по сводовете на пещерата.
— Ей! — подвикна Крилан и късото ехо се разля над басейна.
Дичо стреснато рипна, задникът му се хлъзна по дъното и водата покри главата му. Той се гмурна съвсем неподготвен и като се подаде на въздух, закашля и заплюва ядосано. По дяволите, беше задрямал. И то дълбоко.
Измъкна се от „ваната“ и се уви в приготвената голяма кърпа. По тялото му преминаха тръпки.
— К-к-колко време те нямаше? Водата изстина… — той погледна озадачено ръката си и най-вече възглавничките на пръстите. Не очакваше след толкова киснене те да са все още гладки, съвсем леко набръчкани. — Направо чудно как не съм успял да гъбясам…
— Ей сега ще гъбясаш — мрачно му обеща змеят. — Марш пред камината да се топлиш, диване такова. С деца на баня, ще ти изядат сапуна…
— Какво стана? — попита с надежда Дичо, подтичвайки пред Крилан.
— К’во стана, к’во стана… направо ме изумиха тия наши Мъдреци. Ох, шапкарите навсякъде май са луди. Не ми стърчи на пътя, върви, хайде… преди да те видя пред камината, нищо няма да разправям!
Радослав почти се телепортира до огнището, в което пищен пламък развяваше грива и плашеше уруруйчето, свило се върху магохронометъра-календар и цвъркащо разтревожено. Но щом в гостната влезе Крилан, зъбато-пернатото кацна върху змейското теме и се спотаи там. Змеят изви очи, все едно се опитваше да го види.
— Пак ли кълва конкурента бе, Пиле? — измърмори му той.
Дичо погледна часовника и се облещи.
— Спал съм ПЕТ часа в басейна?!
Странна сянка на половинчато съмнение мина през муцуната на Крилан.
— Глупости! Пилето пак си е играло с външното колело. После ще го сверя…