Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— А отмъщението — това как?
— Има го, да. Но не е изразено толкова ярко като при кроманьонския човек. И не се пренася върху целия вид на конкретния ни съперник. Винаги се стремим да мислим наистина конкретно. Обобщаването е деликатен процес…
Радослав потърка умислен чело.
— Ами атъланите, те правят ли разлика между змейове и лами?
— Браво, Радо! Чудесен въпрос! Мъдреците смятат, че не. Не могат да го проумеят, ала са сигурни. За противника си ние сме едно цяло. Изглежда атъланите мерят всичко на този и в другите светове със свой собствен аршин.
— Атъланите хора ли са? — изстреля въпроса си Радослав, гледайки змея право в очите.
Крилан не отклони взора си.
— Внимавай, че ще взема и да ти отговоря.
Продължиха да кръстосват погледи като копия. Дичо отстъпи. Чувстваше, че още е твърде рано да пита тъкмо това. Вероятно не бе готов да научи истината. След достатъчно красноречивата пауза, успя някак да смотолеви:
— Тъпо ли ще е да попитам по какъв начин се размножават ламите?
Бариерата на напрежението падна. Шарканът изсумтя с преувеличено високомерие:
— Инженер! Пълен ръб в биологията.
— Признавам — сви рамене Радослав.
— Ами събират се със сармаци. Сармакът е див змей. Най-преките потомци на Старите Дракони. Те говорят Древния език, който е изключително мисловен и се състои от телепатирани образи. Сармаците живеят както преди стотици хилядолетия. Само че в потомството на ламите участието им е нулево. Те фактически не оплождат, а активират развитието на хайвера със спермата си, гени се предават по изключение… Между другото, при тях е интересна организацията. Една двойка има едно котило през целия си живот, в много редки случаи две. Най-голямото сармаче става вожд и отговаря за останалите. Средните са равни помежду си, а най-малкото е задължено да слуша всички. Родителите обикновено не им се месят след смяна на третата кожа, защото те вече са извън системата, така да се каже. Обаче забележи — ако вождът умре, тогава най-малкото отроче става само̀ вожд. Ето такива са най-типичните шаркански обичаи за взаимно живеене.
— Демек само вие, змейовете, сте… анархисти? Бъркам ли?
— Напротив. Анархия в най-чист вид като идея за липса на държавна принуда.
— Сред хората не би било възможно! Трябва всички да са… как да се изразя… иде ми на ум думичката „съзнателни“, но е много социалистическа… да са аристократи. По дух.
— Ние сме. По дух и кръв. Не сме податливи на стадния инстинкт, не обичаме да чезнем в тълпа, въпреки че умеем да се отказваме от имената си. Стана ли ти ясно какво е то? Преставаш да мислиш за себе си като за индивид, започваш да възприемаш света през очите на общността. Състояние, в което спокойно можеш да заявиш: Аз съм Ятото. Нещо, което не е имал право да каже дори Луи-кой-номер-беше…
— „Държавата, това съм аз“…
— Почти никой владетел след асирийските царе не е успявал да постъпва като нас, при което да е бил повече държавник, отколкото вместилище на лични страсти и амбиции. Когато поемаш да си Водач в едно начинание, обличаш длъжността върху голата си душа, а собственото си аз оставяш в гардероба. И щом отпадне нуждата от колективни усилия, всеки си хваща пътя, по който сам си е цар, сам си е пъдар, роб, ратай и така нататък.
— При тази ваша система, дори само един… едно лайно в кацата с меда… и всичко отива по дяволите.
— Когато имаш дълго, наистина дълго, че и щастливо детство, трудно порастваш като лайно, дори да не си бил под грижите на сериозни Възпитатели. А и подир двеста асу писана история, културата е направо част от наследствеността, кодирана е в гените ни… Това не го приемай буквално. Лека поетична метафора, поради липса на точна терминология… Абе ти ще се къпеш ли най-после? Няма пак да ти топля водата във ваната!
Радослав почна да се съблича.
— Много ли ще се бавиш? Не можеш ли да питаш Стратезите и Мъдреците телепатично?
— Не ми се глезкай. За такива работи като шантавите ти приумици се говори очи в очи… Да не те е бъз да останеш сам в живелището ми? Ау, ще те изяде някой…
— Тц, тц, тц. Направо отрова ти капе от езика… а уж мъжките шаркани нямали такива жлези.
— Аз имам! — озъби се змеят. — Не отрова, а киселина! Понеже учех в ХТИ… — не издържа Крилан и се засмя на шегата си.