Шутът на кралицата

Не получих никаква вест от Даниел, и почти не се надявах да получа, но не можех да определя дали мълчанието се дължеше на голямото разстояние, или означаваше смърт. Мълчанието му не ми позволяваше да разбера дали бях вдовица, избягала съпруга, или той просто вече не искаше да знае за мен. Чаках също и съобщение от негова светлост, а не получавах нищо.

Докато чаках вест от лорд Робърт, ми беше ясно, че съпругата му чакаше същото. И двете вдигахме нетърпеливо поглед, щом чуехме по алеята към къщата с тропот да се задава конник. И двете се взирахме навън през прозореца, когато ранните зимни вечери се спускаха около замъка и още един ден си отиваше без вест от него. С отминаването на всеки ден виждах как надеждите й гаснат. Ейми Дъдли бавно, но сигурно бе принудена да признае, че каквато и любов да беше изпитвал към нея, когато е бил млад мъж, а тя — млада жена, чувството бе залиняло от дългите години на амбициозно издигане, когато беше последвал бащината си свита и бе изоставил нея, а после е било напълно заличено от годините, прекарани в Тауър, когато го бе вълнувала единствено мисълта да се опази жив. В онези години, когато се беше борил да запази разсъдъка си и да не полудее, притиснат от самотата на затворничеството и страха от смъртната присъда, съпругата му е била най-последното нещо, за което е мислел.

Чаках го, но не като изпълнена с негодувание влюбена жена. Чаках го като човек, който можеше да ме освободи от сънливото замайване на домашната скука. Бях свикнала да управлявам собствения си магазин, да плащам сама пътя си, да печеля собствени пари. Да живея от неохотното милосърдие на друг човек беше много унизително за мен. И бях свикнала да участвам в живота на света: дори малкият скучен свят на английския Кале беше по-вълнуващ от живота в тази селска къща, където нищо не се променяше, освен времето и сезоните, а Бог знае, че те се точеха бавно като години, като десетилетия. Исках новини за кралицата, за усамотението й преди раждането, за дългоочакваната поява на нейното дете. Ако родеше син сега, английският народ щеше да й прости загубата на Кале, ужасната зима, която Англия бе преживяла тази година, дори болестта, която върлуваше из страната в този сезон на студове и дъжд.