Шутът на кралицата

Пътувах по пустите пътища, оглеждайки мръсната околност, която имаше вид на прокълната, но умът ми бе насочен към съпруга ми и града, който бях напуснала. Сега, когато бягството ни беше приключило и се бяхме озовали в сравнително сигурно убежище, ми прилошаваше от страх за Даниел. Сега имах време да осъзная, че Даниел и аз отново се бяхме изгубили един друг, и се бяхме изгубили толкова окончателно, че можеше никога да не се срещнем. Дори не знаех дали е жив. Бяхме хванати като в капан в страни, които воюваха помежду си, и се бяхме разделили по време на най-ожесточената битка, която християнският свят беше виждал. Щеше да ми е невъзможно да се върна при него в Кале, и нямах представа дали не е загинал при онова първо жестоко нахлуване в града, а можеше и да е заболял от някоя от многобройните заразни болести, които следваха ранените на една армия в поход. Знаех, че ще сметне за свой дълг да тръгне да помага на болните и ранените, и можех само да храня неправдоподобната надежда французите да проявят милост към един лекар от вражески народ в града, който беше трън в очите им от две столетия.

След армията в града щеше да навлезе френската католическа църква, търсейки еретици в един град, който някога гордо бе изтъквал протестантската си религия. Ако Даниел се беше спасил от смърт по време на боевете, ако се беше спасил и не беше прихванал някоя болест от войниците, можеше да бъде заловен като еретик или по обвинение, че е евреин.

Знаех, че като се тревожа за него, изобщо не помагах на нито един от двама ни, но беше невъзможно да пропъдя тревогата, докато яздех по студените, замръзнали пътища. Не можех да изпратя писмо в Кале, докато не бъдеше обявен някакъв мир, а това щеше да стане едва след месеци. По-лошото бе, че не можех да очаквам да получа вест от него, той нямаше представа къде съм отишла, нито дори дали съм жива. Когато отидеше до магазина ми край градската стена да ме търси, както със сигурност щеше да направи, щеше да го намери опустошен или изгорен, и даже Мари, ако беше оцеляла, нямаше да може да му каже къде съм. А после той щеше да разбере, че майката на малкия Даниел е мъртва и че момчето също е изчезнало. Нямаше как да предположи, че аз и синът му сме заедно на сигурно място в Англия. Щеше да мисли, че е изгубил съпругата и детето си в ужасната битка.