Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Щяхме да отседнем в едно имение на север от Чичестър. Зарадвах се, когато влязох с тропот в двора на конюшнята по пладне и предадох уморения си кон на един от конярите. Бях изтощена, когато последвах лейди Дъдли нагоре по стълбите до голямата зала, и неспокойна — не познавах тези хора, а да зависи от милосърдието на нейна светлост не беше положение, която една жена би избрала доброволно. Бях твърде независима в мислите си, а тя беше твърде сдържана и студена, за да накара когото и да било да се почувства добре дошъл.
Лейди Дъдли влезе първа в голямата зала: аз последвах госпожа Одингсел с Дани на хълбока ми. Там беше нашата домакиня, лейди Филипс, която подаде ръка на лейди Дъдли и направи дълбок реверанс.
— Ще получите обичайната си стая с изглед към парка — каза тя, а после се обърна с усмивка към мен и госпожа Одингсел.
— Това е госпожа Карпентър. Може да дели една стая с икономката ви — каза рязко лейди Дъдли. — Тя е позната на негова светлост, която той спаси от Кале. Предполагам, че той скоро ще ми съобщи какво да правим с нея.
Лейди Филипс повдигна вежда при резкия тон на Ейми, която ме бе представила едва ли не като блудницата на Робърт Дъдли. Госпожа Одингсел направи реверанс и тръгна към стълбите, но аз не я последвах веднага.
— Имам нужда от някои неща за детето — казах смутено.
— Госпожа Одингсел ще ти помогне — каза ледено съпругата на Робърт Дъдли.
— В скрина, в който заделяме дрехи за бедните, има няколко бебешки дрешки — каза лейди Филипс.
Направих реверанс.
— Беше много мило от страна на негова светлост да ми даде място на кораба си на връщане от Кале — казах ясно. — Още повече, че не ме беше виждал от толкова отдавна, тъй като бях на служба при кралицата. Но сега съм омъжена жена, съпругът ми е лекар в Кале, а това е синът на съпруга ми.
Видях, че и двете ме разбраха и бяха чули споменаването на службата ми при кралицата.
— Негова светлост е винаги добър към слугите си, независимо колко са незначителни — каза грубо Ейми Дъдли и ме отпрати с махване на ръка.
— Имам нужда от прилични дрехи за сина си — казах, отстоявайки позицията си. — Не от скрина за просяците.
И двете жени ме погледнаха с подновено внимание.
— Имам нужда от дрехи за дете от добро семейство — казах простичко. — Ще му ушия пелени веднага щом мога.
Лейди Филипс, която явно се питаше що за странна жена е посрещнала в къщата си, ми отправи предпазлива усмивка:
— Скътала съм някои неща — каза тя внимателно. — Момчето на сестра ми ги носеше.
— Сигурна съм, че ще са подходящи — казах с учтива усмивка. — Благодаря, ваша светлост.
Още преди да бе изминала и седмица, вече отчаяно исках да си тръгна: мрачните земи на Съсекс през зимата сякаш се притискаха към лицето ми като студено прозоречно стъкло. Варовиковите хълмове на Южна Англия се привеждаха над малкия замък, сякаш всеки път щяха да ни размажат в студената варовита пръст. Небето над хълмовете беше металносиво, изпълнено със сняг. След по-малко от две седмици започнах да страдам от главоболие, което ме измъчваше през всички светли часове на денонощието и ме оставяше единствено през нощта, когато потъвах в сън, толкова дълбок, че приличаше на смърт.
Ейми Дъдли беше желана и редовна гостенка тук. Сър Джон Филипс имаше някои дългове към негова светлост, които се изплащаха чрез гостоприемството му към лейди Дъдли. Времето за престоя й беше неопределено, никой не споменаваше кога ще си тръгне, или къде ще отиде след това.
— Тя няма ли си собствена къща? — запитах раздразнено госпожа Одингсел.
— Не и такава, която би предпочела да използва — каза тя кратко и здраво стисна устни, решена да не разказва клюки.
Не разбирах защо. Негова светлост беше изгубил повечето от обширните си земи и състоянието си, когато бе арестуван за държавна измяна, но нима съпругата му нямаше близки и приятели, които да са му опазили поне едно малко имение?
— Къде живееше тя, когато той беше в Тауър? — запитах.
— С баща си — отвърна госпожа Одингсел.
— Къде е той сега?
— Мъртъв, Бог да даде покой на душата му.
Без къща, която да поддържа или земи, чието обработване да ръководи, лейди се отдаваше на пълно безделие. Никога не я виждах с книга в ръка, никога не я видях дори да напише писмо. Тя излизаше сутрин, придружена само от един коняр, на дълга езда, която продължаваше до обяд. На обяд ядеше малко и без апетит. Следобед седеше с лейди Филипс и двете клюкарстваха и шиеха. Никоя подробност от домакинството на семейство Филипс, и на техните съседи и приятели, не беше прекалено незначителна за тях. Когато госпожа Одингсел и аз седяхме с тях, едва не припадах чисто и просто от отегчение, докато лейди Филипс преразказваше историята за позора на Софи, и какво подметна Амелия, и какво казал Питър за всичко това, за трети път в рамките на три дни.