Шутът на кралицата

Усмивката изчезна от лицето й.

— И какво каза той?

— Някакви други шеги — каза той. — Не мога да си ги спомня, милейди. Негово благородие е остроумен мъж, и той и принцесата… — той млъкна насред изречението, когато видя изражението й.

— Той и принцесата какво? — изсъска му тя.

Пратеникът запристъпва смутено от крак на крак и почна да върти шапката в ръцете си.

— Тя е остроумна жена — каза той глуповато. — Думите летяха така бързо между тях, че не можех да разбера какво казват. Нещо за провинцията, нещо за обещания. През известна част от времето говориха на друг език, така че казаното си остана тайна между тях… Несъмнено тя много го харесва. Той е много галантен мъж.

Ейми Дъдли скочи от стола си и отиде с резки крачки до еркерния прозорец.

— Той е много неверен мъж — каза тя съвсем тихо. После се обърна към пратеника: — Много добре, можете да си вървите. Но следващия път, когато ви наредя да го изчакате, не искам да ви видя да се връщате тук без него.

Той ми хвърли поглед, който казваше съвсем ясно, че един слуга едва ли би могъл да нарежда на господаря си да се върне при съпругата си, докато господарят му флиртува с една английска принцеса. Изчаках, докато излезе от стаята, а после се извиних и затичах надолу по галерията след него. Дани подскачаше на хълбока ми, вкопчен в рамото ми, обвил крачета около кръста ми, докато тичах.

— Спрете! Спрете! — извиках. — Разкажете ми за двора. Всички лекари за кралицата ли са повикани? И акушерките? Готово ли е всичко?

— Да — каза той. — Очаква се тя да роди детето в средата на март, следващия месец, ако е рекъл Бог.

— А какво казват? Тя добре ли е?

Той поклати глава:

— Казват, че е сломена от загубата на Кале и отсъствието на съпруга си — каза той. — Кралят не каза, че ще се върне в Англия за раждането на сина си, така че тя трябва да понесе родилните мъки съвсем сама. И е зле обслужвана. Цялото й състояние беше прахосано за армията, а слугите й дори не получават заплащане и не могат да купят храна на пазара. Дворът сякаш е обитаван от призраци, а сега, когато тя се усамоти в очакване на раждането, изобщо няма кой да следи какво вършат придворните.

Почувствах как ме пробожда ужасна болка при мисълта, че тя е зле обслужвана, а аз стоя и чакам с лейди Ейми Дъдли, и не правя нищо.

— Кой е с нея?

— Само няколко придворни дами. Никой не иска да бъде в двора сега.

— А принцеса Елизабет?

— Тя пристигна на кон, изглежда великолепно — каза пратеникът. — Много е омаяна от негово благородие.

— Кой го казва?

— Не е нужно някой да го казва. Всички го знаят. Тя не си прави труда да го крие. Показва го.

— Как го показва?

— Язди с него всяка сутрин, храни се, седнала от дясната му страна, танцува с него, приковала очи в лицето му, чете писмата му, застанала до него, усмихва му се, сякаш си имат някаква обща тайна, разхожда се с него из галерията и говори приглушено, отдалечава се от него, но винаги поглежда назад през рамо, така че всеки мъж на негово място би пожелал да я сподири, нали знаете.