Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Къде искаш да отидеш? — попита той. — Ще те закарам.
— А, не, благодаря! — Мелинда се извъртя и очите й с усилие го различиха. Намръщи се, примига и изкрещя с неуместно рязък и ясен глас: — Много благодаря!
Вик нервно плъзгаше ръка по нежното закръглено краче на Трикси. После изведнъж се обърна, отнесе Трикси в стаята й, внимателно я сложи в леглото и се върна обратно точно когато Мелинда стремглаво излизаше от стаята си. Сблъскаха се на вратата. И двамата залитнаха от удара, а после той загуби разсъдък или по-скоро хладнокръвие. Когато се опомни, беше на леглото върху Мелинда и се опитваше да улови ръцете й, здраво стиснал едната, но другата така и не можеше да хване. И крещеше:
— В такова състояние не можеш да караш!
После Мелинда опря коляно на гърдите му и внезапно го отблъсна с такава невероятна сила, че той се катурна почти презглава назад и в ушите му отекна оглушителен трясък. След това като че всичко утихна и той усети, че се усмихва глуповато, сетне за момент съвсем ясно видя току под носа си сивия килим на Мелинда и си даде сметка, че се е подпрял на едно коляно и се мъчи да стане на крака. Олюля се леко и забеляза десетина червени петна по сивия килим, чу усилващия се вой от колата на Мелинда, от което, кой знае защо, му стана противно, и накрая усети по яката му да се стича топла кръв.
Изправи се и машинално тръгна към банята. Уплаши се от бялото си лице и се дръпна от огледалото. Опипа мокрото място на главата си, за да намери раната. Все едно, че в косата му имаше широка усмихната уста. Ясно, че трябваше да се зашие. Подвоуми се дали да си сипе едно уиски, преди да позвъни на лекар, защото можеше да припадне, преди още да е стигнал до бутилката. Така в двоумене глупаво пропиля близо минута, а после отиде право на телефона в стаята на Мелинда.
Набра централата и поиска да го свържат с доктор Франклин, но като размисли, поиска доктор Сюъл, защото не му се щеше доктор Франклин да става свидетел на още една криза в семейство Ван Алън. Никога преди не беше говорил с доктор Сюъл, затова първо му се представи.
— Добър вечер, доктор Сюъл. Обажда се Виктор Ван Алън от Пенделтън Роуд… Да, добре съм. А вие? — Бледопрасковената стена се раздробяваше пред очите му, но гласът му си оставаше все така спокоен. — Дали не бихте могли да наминете към нас, като вземете необходимото за няколко шева?
23
Понякога Вик се беше замислял какво би станало, ако той, Хорас Мелър или въобще някой с твърдо установени навици изчезне внезапно и необяснимо. Ще се вдигне ли бързо тревога, ще се води ли правилно следствието. Ето че сега му се предоставяше случай да си отговори.
На сутринта след като си удари главата, двамата с Трикси бяха седнали да закусват, когато телефонът иззвъня. Вдигна слушалката, но като чу от другия апарат промърморването на Мелинда и после един глас, който каза: „Добро утро, мисис Ван Алън, обажда се Бърнард Ферис“, я постави обратно. Няколко минути по-късно Мелинда профуча към кухнята да си вземе портокаловия сок.
— Обади се клиентът на Тони — съобщи му тя. — Казва, че предприятието ще води обстойно разследване.
Не отвърна. Чувствуваше се отпаднал от загубата на кръв, а може би му се маеше главата и от хапчето, което му беше дал докторът. Така дълбоко беше спал, че не беше усетил кога се е прибрала Мелинда.
— Какво има, татко? — попита Трикси. Очите й все още бяха широко отворени от изненадата при вида на бинтованата му глава, макар че той го беше обърнал на шега и й беше казал, че се е халосал в кухнята.
— Тони май се е загубил — отвърна й.
— И не могат ли да го намерят?
— Така изглежда.
— Да не искаш да кажеш, че се скрил някъде? — захихика Трикси.
— Нищо чудно.
— Ами защо?
— Не знам. Нямам представа.
Мелинда се суетеше из къщи, което означаваше, че сигурно има среща с някого, вероятно с Ферис. Сигурно предприятието на Камерън днес или утре щеше да изпрати детектив.
Вик отиде на работа в обичайния час. Като го видяха накичен с дебел пласт обезформен бинт точно там, където монасите обикновено бръснат главите си, Стивън, Карлайл и чистачът, който прибираше изрезките от печатарските преси, го попитаха какво му е. Каза им, че си ударил главата в металната вратичка на един кухненски шкаф и много лошо се наранил.