Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Приятелят му от детските години Ерик фон Даркмоор привърза нок-реята и забърза към перилата, за да разгледа корабите, с които се разминаваха. Беше почти с две глави по-висок и два пъти по-едър от Ру.
Ерик беше по-як от всички младежи в родния им Рейвънсбърг, а Ру — от най-дребните. Ерик не можеше да бъде наречен красавец — имаше открито и дружелюбно лице, което другите считаха за приятно, но и Ру не се заблуждаваше относно собствената си външност — беше най-обикновен по всички стандарти: тясно лице с близко разположени очи, бягащи неспокойно, сякаш в очакване на някаква опасност, с почти неизменен потаен израз. Но в редките случаи, когато се усмихнеше или се разсмееше на глас, от него лъхаше непосредственост и топлота и това му придаваше доста по-привлекателен вид.
„Фрийпорт Рейнджър“ се отправяше към кралския кей, разположен близо до двореца. Ерик гледаше корабите. Един от по-старите моряци се засмя и Ру го попита:
— Какво има?
— Принц Ники пак ще подразни началника на пристанището. — Ерик вдигна глава — косата му беше избеляла от слънцето — и погледна моряка, който имаше сини очи, странно контрастиращи с почернялото му от слънцето лице.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е баркасът на началника на пристанището. — Морякът посочи. — Не намаляваме, за да ни поеме лоцман!
— Адмиралът е добър ученик — разсмя се морякът. — Учителят му, старият адмирал Траск, правеше същото, но поне позволяваше на лоцмана да се качи на палубата, че да може да го дразни лично, като не му разрешава да поеме руля до пристана. Адмирал Ники е брат на краля, така че въобще не се интересува от тези формалности.
Ру и Ерик погледнаха нагоре и видяха, че старите моряци чакат да спуснат последните платна по команда на адмирала. Обърнаха се към палубата на кърмата и видяха Николас, бивш принц на Крондор и настоящ адмирал на Кралската флота на Запада да подава сигнал. Незабавно старите опитни ръце дръпнаха тежките платнища и ги привързаха към реите. След секунди Ру и останалите на палубата усетиха как скоростта намалява. Приближаваха кралския пристан, разположен точно под двореца на принца.
Скоростта на „Рейнджър“ продължи да намалява, но Ру смяташе, че все още се движат доста бързо. По-старият моряк като че ли прочете мислите му.
— Сега ще тласнем много вода към кея и тя ще ни отблъсне обратно, докато приближаваме пристана, като ни забави почти до пълно спиране, макар че сглобките ще изскърцат малко. — Той се приготви да хвърли дебелото въже към хората на кея. — Хайде помагайте!
Ру и Ерик грабнаха други две въжета и зачакаха командата.
— Хвърляй! — викна Николас и Ру метна дебелото въже на един мъж на пристана, който ловко го овърза за голям железен кнехт. Както ги предупреди старият моряк, когато приближиха борд до пристана, железните планки започнаха да скърцат и дървеният обков подаде, но носът се отдръпна от каменния кей и грамадният кораб спря с едно-единствено движение и като че ли въздъхна с облекчение, че се е прибрал у дома.
— Чудя се — обърна се Ерик към Ру — какво ли ще каже началникът на пристанището на адмирала.
Ру погледна замислено към Николас, който бе тръгнал към главната палуба. За пръв път беше видял принца на процеса, който се водеше срещу него и приятеля му за убийството на природения брат на Ерик — Стефан. За втори път го беше видял, когато те двамата, заедно с другите оцелели от наемническата дружина, се бяха качили на командвания от него кораб в крайбрежните води до град Махарта. Бяха служили на адмирала по обратния път за дома.
— Може би няма да каже нищо — сподели мнението си дребният младеж. — Просто ще се прибере и ще се напие.
Ерик се засмя. Той също бе разбрал, че принц Николас е мъж със спокоен и твърд характер, с авторитет. Би могъл да притесни до сълзи подчинените си само с поглед, без нито една дума, черта, присъща и на Калис — капитана на дружината „Пурпурните орли“, където бяха служили приятелите.
От големия първоначален военен отряд, наброяващ стотици воини, бяха оцелели по-малко от петдесет. Шестима избягаха с Калис и се качиха на кораба още при Махарта, други се бяха пръснали безразборно и някак си бяха успели да се доберат до Града на Змийската река преди „Фрийпорт Рейнджър“ да отплува за Крондор. Другият кораб на Николас — „Тренчард Отмъстителя“ — беше останал в пристанището на Града на Змийската река още месец — в случай, че и други хора от дружината на Калис успеят да стигнат до сборния пункт. Когато корабът вдигнеше котва, щяха да смятат неявилите се за мъртви.
Спуснаха трапа и Николас и Калис слязоха първи. На пристана ги чакаше принц Патрик — владетел на Крондор, чичо му принц Ерланд — брат на Николас, както и няколко представители на благородническия двор на Крондор.