Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Най-напред широки черти, за да закрепи образа в паметта си. Този път не възпроизвеждаше Спомен. Търсеше нещо неясно — лъжа, която да може да стане истинска, ако просто успее да си я представи точно.
Дращеше яростно по хартията, наведе се и скоро спря да усеща ритъма от стъпките на носачите. Съзираше само рисунката и изпитваше единствено изливащите се на страницата чувства. Решителността на Ясна. Увереността на Тин. Усещане за правота, което не можеше да опише, но което извличаше от брат си Хеларан — най-добрият човек, когото познаваше.
Всичко това се изливаше от нея в молива и върху страницата. Резките и чертите ставаха сенки, а шарките се превръщаха във фигури и лица. Бърза, нахвърляна скица, но жива. Изобразяваше Шалан като уверена млада жена, застанала пред Далинар Колин, както тя си го представяше. Беше го облякла в Броня, докато той и другите наоколо му оглеждаха Шалан проницателно и смаяно. Тя стоеше силна, издигнала ръка към тях, докато говореше уверено и властно. Тук нямаше треперене. Нямаше страх от сблъсък.
Това бих била, заключи Шалан, ако не бях отгледана в изпълнен от страх дом. Значи днес ще бъда това.
Не беше лъжа. Беше различен вид истина.
На вратата на паланкина се почука. Возилото бе спряло да се движи — а тя не бе забелязала това. Шалан кимна на себе си, сгъна рисунката и я плъзна в джоба на ръкава за скритата ръка. После излезе от носилката и стъпи на студения камък. Чувстваше се жизнена и схвана, че неволно е вдишала мъничко Светлина на Бурята.
Дворецът бе едновременно по-хубав и по-обикновен от очакванията ѝ. Това определено бе военен лагер, тъй че кралското жилище нямаше да достига величието на владетелския дворец в Карбрант. Едновременно с това бе смайващо, че такава постройка е издигната тук, далеч от културата и възможностите на Алеткар. Извисяващата се на няколко ката крепост от изваян камък стърчеше на върха на хълма.
— Вата, Газ — нареди тя. — Идвайте с мен. Останалите да останат тук. Аз ще пратя съобщение.
Отдадоха ѝ чест — тя не бе уверена дали е подобаващо или не. Потегли напред и развеселено отбеляза, че е избрала за придружители един от най-високите и един от най-ниските. Щом застанаха от двете ѝ страни, се получи съвършен наклон — Вата, тя и Газ. Тя наистина ли беше избрала охраната си на основата на естетическата привлекателност?
Предната порта на двореца гледаше на запад. Шалан видя множество стражи, застанали пред отворени врати — те водеха към прокопан дълбоко в хълма коридор. Шестнадесет стражи на портата? Чела беше, че крал Елокар е подозрителен, но това изглеждаше прекалено.
— Трябва да ме представиш, Вата — тихо му каза тя, докато приближаваха.
— Как?
— Сиятелната Шалан Давар, повереница на Ясна Колин и годеница на Адолин Колин. Чакай, докато ти дам знак.
Прошареният мъж кимна с ръка на бойната си брадва. Шалан не бе притеснена като него. Ако изобщо изпитваше нещо, то бе вълнение. Тя подмина войниците с високо вдигната глава — държеше се като вътрешен човек.
Оставиха я да мине.
Шалан за малко да се препъне. Повече от дузина стражи на портата — и не я спряха. Неколцина вдигнаха ръце, сякаш да го сторят — тя забеляза с ъгълчето на окото си — но мълчаливо се отказаха. Вата тихо изпуфтя зад нея, когато влязоха в тунелоподобния коридор-проход зад вратите.
Сводът улавяше отзвуци от разговорката на войниците при портите. Най-накрая един от тях се провикна зад нея.
— … Сиятелна?
Тя спря, обърна се към тях и вирна вежда.
— Съжалявам, Сиятелна — продължи войникът. — Но Вие сте…?
Тя кимна към Вата.
— Не познавате Сиятелната Давар? — ревна той. — Годеницата на Сиятелния господар Адолин Колин?
Гвардейците се смълчаха, а Шалан се обърна и продължи по пътя си. Разговорът зад нея се възобнови почти незабавно, този път достатъчно високо, та тя можа да долови няколко думи:
— … човек никога не може да хване дирите на жените му…
Достигнаха пресечка. Шалан погледна на едната, после на другата страна.
— Нагоре, бих казала — рече тя.
— Кралете обичат да бъдат на върха на всичко — отбеляза Вата. — Сиятелна, държането можа да Ви преведе през външната порта, ала няма да Ви вкара вътре, та да видите Колин.
— Вие наистина ли сте негова годеница? — притеснено попита Газ и потърка превръзката на окото си.