Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Уийз го извади от джоба си.
— Напишете отдолу колко сте платили за него и се подпишете.
Една минута по-късно, съблечен по бельо и с документите, поставени в торбичка за тютюн от импрегнирана коприна, завързана с шнур за врата му, Хенри скочи от яхтата и заплува към фара.
Водата го блъсна в началото, но след първия шок я усети топла и приятна, а плисъкът на вълните му подейства насърчително. Това беше най-дългото плуване, което бе предприемал, пък и току-що бе пристигнал от града, но щастието в гърдите му даваше сили. Сега се чувстваше спасен и свободен. Всеки негов следващ замах ставаше все по-мощен, защото знаеше, че двамата му синове, спящи в хотела на брега, бяха спасени от онова, което го ужасяваше. След като се беше отказала от родината си, Шупет бе приела онези неща от американския начин на живот, които й даваха възможност да угажда на собствените си увлечения и страсти. Хенри не можеше да понесе мисълта, че решението на съда щеше да й позволи да предаде на синовете му това нейно абсурдно морално възпитание. Той щеше да ги загуби завинаги.
Обърна се по гръб и видя, че яхтата вече беше останала далече зад него, а ослепителната светлина бе по-близо. Чувстваше се ужасно изморен. Ако потънеше — а както се бе отпуснал, той изпита тревожното желание да потъне, — щеше да умре много бързо и безболезнено и всичките му проблеми, изпълни с омраза и огорчения, щяха да изчезнат. Но той се сети, че съдбата на двамата му синове, се намираше в торбичката от импрегнирана коприна, завързана за врата му, затова се обърна с внезапно движение и насочи всички свои сили към целта си.
Двайсет минути по-късно той седеше разтреперан и мокър в сигналното помещение на фара, докато съобщаваха на бреговата охрана, че отливът отнася някакъв плавателен съд в залива.
— Ако не се появи буря, няма никаква опасност — каза пазачът. — Вече сигурно са попаднали в обратното течение откъм реката и то ги е отнесло към пристанището Пейтън.
— Да — отвърна Хенри, който идваше на този бряг вече трето лято. — И аз така предполагах.
IV
През октомври Хенри остави синовете си в училището и отплава с кораба „Маджестик“ за Европа. Беше се върнал в родината си като при щедра майка и тя му бе дала много повече от това, което бе поискал — пари, избавление от непосилното положение и свежи сили да се бори за себе си. Както гледаше към отдалечаващия се град, към изчезващия бряг от палубата на „Маджестик“, той усети прилив на огромна благодарност и щастие, че там е Америка, че под грозните индустриални отпадъци богатата земя продължаваше да ражда, все така щедро и обилно, а в сърцето на непредвождания народ все още бяха будни старото благородство и предишните страсти, които понякога избиваха във фанатизъм или ексцесии, но си оставаха непокорни и непобедени. В момента там царуваше едно изгубено поколение67, но на Хенри му се струваше, че мъжете, които идваха сега, мъжете, които бяха дошли от войната, бяха по-добри, и предишното му чувство, че Америка е някаква странна случайност, някаква шега на историята, го беше напуснало завинаги. Най-доброто в Америка бе най-доброто на света.
Той слезе в каютата на домакин — касиера и изчака, докато една негова спътница се отмести от гишето. Когато тя се обърна, и двамата се стреснаха — и Хенри видя, че това беше момичето.
— О, здравейте! — извика тя. — Радвам се, че и вие пътувате! Току-що попитах кога отварят басейна. Най-хубавото на този параход е, че можеш да поплуваш, когато си поискаш.
— Защо обичате да плувате? — запита я Хенри.
— Вие все за това ме питате. — Тя се засмя.
— Може би ще ми кажете, ако вечеряме заедно.
Но когато след малко си тръгна, Хенри разбра, че тя никога не би могла да му каже — нито тя, нито някой друг. Франция бе страна, Англия — народ, а Америка, която все още се отъждествяваше с една идея, не можеше да се определи само с една дума — тя беше и гробовете край Шайлоу68, и изморените, напрегнати и тревожни лица на великите й мъже, и селските момчета, които бяха измрели край Аргонския лес69 за един друг лозунг, който бе станал безсмислен още преди телата им да изгният. Това бе желанието на сърцето.
Донесете вряла вода — много вода
Пат Хоби седеше в стаята си в сградата на писателите и преглеждаше сутрешната си работа, която току-що бе пристигнала от отдела за сценарии. В момента се занимаваше с „дооправяне“ — като че ли това бе единственото, което му възлагаха в последно време. Трябваше спешно да преработи някаква объркана сцена, но думата „спешно“ нито го плашеше, нито го вдъхновяваше, тъй като Пат от трийсетгодишната си възраст работеше в Холивуд — в момента беше на четирийсет и девет. Всичко, което бе направил тази сутрин (освен тук-таме по някоя промяна в репликите, за да може да твърди, че ги е измислил той) — всичко, което всъщност беше измислил, се заключаваше в едно-единствено повелително изречение, казано от някакъв доктор:
67
Едно изгубено поколение — за разлика от Хемингуей Фицджералд смятал за „изгубено“ не поколението от американци, преживяло Първата световна война, а предшестващото го поколение.
68
Шайлоу — място на едно от най-големите сражения по време на Гражданската война (около град Питсбърг, щат Тенеси).
69
Аргонският лес — местност в Североизточна Франция, където са се провели големи сражения на американската армия с немските войски в края на Първата световна война.